от Lucifer

Всеки, който в даден момент се отдаде на някакъв вид творчество, рано или късно стига до онзи момент в който … нещата просто не вървят. Дали ще са думите, които не се … появяват точно или ще е решението на проблема с който се бориш, или как точно да вържеш жената срещу себе си – всеки, е стигал до състоянието в което просто … блокира.

Особено сега, когато си поставих тази задача – да напиша поне 100 поста за 103-те дни до рождения ми ден се сблъскам с този блокаж. Поне веднъж на всеки 3-4 дни стоя пред празното поле за писане и думите не идват. Идеята, довела ме пред полето за писане я няма. Не мога да си спомня как да започна или дори за какво изобщо съм искал да пиша.

Това винаги е било изключително дразнещо за мен – да не ми идват думите или идеите, които до преди малко са клокочели на върха на пръстите ми и са искали да бъдат написани. Да не ми идват картините, които искам да превърна в реалност.

Колкото по-често се сблъсквам с тази пречка, толкова по-често се опитвам да я преборя и бавно и постепенно мисля, че открих няколко начина, които в една или друга степен работят за мен

1. Започни въпреки това.

Заставаш пред бялото поле и започваш да милваш копчетата … опитваш се да сложиш първата дума, после първото изречение, първия абзац … и постепенно думите започват да се оформят. Да се подреждат. Текста и идеята изкристализират, пропълзявайки от подсъзнанието където са се крили до сега. Същото се отнася за всяко едно творческо действие.

Дори за връзването, както споменах: не веднъж ми се е случвало да застана с въже в ръце и красива жена пред мен с която искам да превърна в красива картина … и запецвам. Поставям първия възел … после втория … и постепенно картината, която до преди малко е била само в главата ми се отпечатва върху кривите на тялото пред мен.

2. Мисли за нещо друго.

Ако въпреки първите думи и първото изречение не успея да се справя с блокажа, просто спирам. Отдръпвам се и зарейвам поглед на някъде … заемам се с нещо друго или заглеждам в някой филм. Дори отвори някой друг проект и сложи една две думи по него или един два реда код. Каквото и да е, не свързано с този проблем. В някакъв момент, докато съзнанието ми е заето с обмислянето на нещо друго, образите и картините, думите и изреченията започват да се появяват, просто е въпрос на време да се върна към оставения проблем и да го превърна в това което искам да е.

3. Бял шум.

На няколко пъти съм казвал, че не мога да работя на музика и я спирам, когато трябва да се занимавам с нещо сериозно. Музиката отвлича мислите ми на някъде и не ми позволява да се съсредоточа (за това и я използвам докато се разхождам или пътувам), но това което открих, чрез експерименти е че белия шум ми помага. Или ако не бял шум то шум на дъжд. Не повторими, псевдослучайни шумове, които ме изолират от външния свят и ме оставят затворен в собственото ми съзнание.

Когато сядам да пиша на работа (защото там си шумно) си пускам един sample – 45 минути дъжд в джунглата. Звука на падаща вода ме кара да фокусирам и ми помага да подредя мислите си, за да мога да ги превърна в думи.

4. Избери си друга тема.

В някакъв момент усещаш, че това което искаш да напишеш не се получава. Някак не става. Всички опити да превърнеш това, което си решил в това което искаш се провалят. Текста бяга. Словореда куца. Но някъде там, дълбоко в теб усещаш как се подреждат думите на нещо друго. Тогава просто сядам и пиша това, което се появява и иска да бъде написано, а оставям това, което съм решил да напиша за един друг, по щастлив ден, когато ще е по-лесно да се потопя в него.

5. Откажи се.

Като последен ресурс, когато всичко друго се провали и не можеш да се накараш да създадеш това което искаш и не се появява нищо, което да иска да бъде създадено, просто се примиряваш, свиваш рамене и признаваш, че днес просто не ти е ден (оплакваш се в twitter или удавяш мъката в някоя безсмислена flash игра). Аз не съм от хората, които се отказват лесно, но понякога дори на мен ми се налага да се примиря и да призная, че има нещо по-силно от мен, пък било то и упорството на собствения ми блокаж.

И докато методи 2, 3 и 4 са неприложими във връзването, а 5 е въпрос на чест (как ще се предам аз), то за другите ми творчески дейности винаги са ми помагали тези няколко прости … инструмента на собственото ми съзнание.

За всеки методите да се справи с блоакажа си са различни. Някой има нужда от алкохол, друг от музика, трети ярост. За мен са това и ако някой от тях, успее да се ви помогне на вас, когато имате такава трудност, то ще се радвам.

А какви са вашите методи? Най-вече на тези, за които творчеството и най-вече писането е въпрос на професия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: kentgoldings

 

Броячът показва 84 дни 21 часа 15 минути и 45 секунди, а това е пост 19 от поне 100

4 Отговори на “Блокаж …”

  1. То е все едно да отидеш насила до мястото , дето и царя ходи сам:)
    Не го мисли и стой та гледай как първото изречение ще повлече сума ти други след него. Защото все пак първото е най-трудно:) Поздрав:)

  2. Още като написа преди време това за 100-те поста, аз поклатих леко глава и си казах „нема му е лесно“ 🙂

    Аз на „блокажа“ му викам изпразване. И това ми е състоянието, в което съм освободил място за нови идеи. Ако не дойдат – можеш да ги повикаш: чети някой, който те предизвиква (за мен такива са например Е.-Е. Шмит, Набоков, Моъм, Джойс, Йитс) или си пусни музика и си запали един джойнт. Или открий нов интересен тъмблър акаунт. Или просто излез на улицата, седни на някоя пейка и се загледай в хората – истинските истории май са там…

    Пресъхналите кладенци се пълнят от дъжда. Тъжен, яростен, студен, топъл, розов, кротък, нощен, с или без дъга – все тая. Важното е да те накара да настръхнеш, по някой начин.

    Успех!

    • Ще ги додрапам… Имам приятели, които ще помагат с теми. А и не съм обещавал да са смислени – най-много като изпадна в безизходица да взема да напускам малко клипове с музика от тубата.

  3. М да, много познато състояние или по-точно период. При всеки се преживявав в различен период от време и различна степен на блокаж. Т. нар. още период на изчерпване. Най-лошото е че при доста хора това е свързано със загуба на работно място, пари или зле свършен ангажимент. Тези моменти винаги съм ги приемал като сигнал че нещо трябва да променя в себе си и то в позитивен аспект. Обикновено монотонността ме довежда до подобни състояния, както и вгъбеноста и манията или иначе казано зомбирането от нещо си. Мой съвет е излезте сред природата, с по възможност приятна и ненатоварваща психически компания. Или в най-добрия случай абсолютно сам, с биричка или нещо приятно за пиене в ръка. Порадвайте се на свежия въздух и ярко слънце. Моемайте дълбоко въздух. Тренирайте йога или нещо балансиращо вашия духовен мир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.