от Lucifer

Всеки, който в даден момент се отдаде на някакъв вид творчество, рано или късно стига до онзи момент в който … нещата просто не вървят. Дали ще са думите, които не се … появяват точно или ще е решението на проблема с който се бориш, или как точно да вържеш жената срещу себе си – всеки, е стигал до състоянието в което просто … блокира.

Особено сега, когато си поставих тази задача – да напиша поне 100 поста за 103-те дни до рождения ми ден се сблъскам с този блокаж. Поне веднъж на всеки 3-4 дни стоя пред празното поле за писане и думите не идват. Идеята, довела ме пред полето за писане я няма. Не мога да си спомня как да започна или дори за какво изобщо съм искал да пиша.

Това винаги е било изключително дразнещо за мен – да не ми идват думите или идеите, които до преди малко са клокочели на върха на пръстите ми и са искали да бъдат написани. Да не ми идват картините, които искам да превърна в реалност.

Колкото по-често се сблъсквам с тази пречка, толкова по-често се опитвам да я преборя и бавно и постепенно мисля, че открих няколко начина, които в една или друга степен работят за мен

1. Започни въпреки това.

Заставаш пред бялото поле и започваш да милваш копчетата … опитваш се да сложиш първата дума, после първото изречение, първия абзац … и постепенно думите започват да се оформят. Да се подреждат. Текста и идеята изкристализират, пропълзявайки от подсъзнанието където са се крили до сега. Същото се отнася за всяко едно творческо действие.

Дори за връзването, както споменах: не веднъж ми се е случвало да застана с въже в ръце и красива жена пред мен с която искам да превърна в красива картина … и запецвам. Поставям първия възел … после втория … и постепенно картината, която до преди малко е била само в главата ми се отпечатва върху кривите на тялото пред мен.

2. Мисли за нещо друго.

Ако въпреки първите думи и първото изречение не успея да се справя с блокажа, просто спирам. Отдръпвам се и зарейвам поглед на някъде … заемам се с нещо друго или заглеждам в някой филм. Дори отвори някой друг проект и сложи една две думи по него или един два реда код. Каквото и да е, не свързано с този проблем. В някакъв момент, докато съзнанието ми е заето с обмислянето на нещо друго, образите и картините, думите и изреченията започват да се появяват, просто е въпрос на време да се върна към оставения проблем и да го превърна в това което искам да е.

3. Бял шум.

На няколко пъти съм казвал, че не мога да работя на музика и я спирам, когато трябва да се занимавам с нещо сериозно. Музиката отвлича мислите ми на някъде и не ми позволява да се съсредоточа (за това и я използвам докато се разхождам или пътувам), но това което открих, чрез експерименти е че белия шум ми помага. Или ако не бял шум то шум на дъжд. Не повторими, псевдослучайни шумове, които ме изолират от външния свят и ме оставят затворен в собственото ми съзнание.

Когато сядам да пиша на работа (защото там си шумно) си пускам един sample – 45 минути дъжд в джунглата. Звука на падаща вода ме кара да фокусирам и ми помага да подредя мислите си, за да мога да ги превърна в думи.

4. Избери си друга тема.

В някакъв момент усещаш, че това което искаш да напишеш не се получава. Някак не става. Всички опити да превърнеш това, което си решил в това което искаш се провалят. Текста бяга. Словореда куца. Но някъде там, дълбоко в теб усещаш как се подреждат думите на нещо друго. Тогава просто сядам и пиша това, което се появява и иска да бъде написано, а оставям това, което съм решил да напиша за един друг, по щастлив ден, когато ще е по-лесно да се потопя в него.

5. Откажи се.

Като последен ресурс, когато всичко друго се провали и не можеш да се накараш да създадеш това което искаш и не се появява нищо, което да иска да бъде създадено, просто се примиряваш, свиваш рамене и признаваш, че днес просто не ти е ден (оплакваш се в twitter или удавяш мъката в някоя безсмислена flash игра). Аз не съм от хората, които се отказват лесно, но понякога дори на мен ми се налага да се примиря и да призная, че има нещо по-силно от мен, пък било то и упорството на собствения ми блокаж.

И докато методи 2, 3 и 4 са неприложими във връзването, а 5 е въпрос на чест (как ще се предам аз), то за другите ми творчески дейности винаги са ми помагали тези няколко прости … инструмента на собственото ми съзнание.

За всеки методите да се справи с блоакажа си са различни. Някой има нужда от алкохол, друг от музика, трети ярост. За мен са това и ако някой от тях, успее да се ви помогне на вас, когато имате такава трудност, то ще се радвам.

А какви са вашите методи? Най-вече на тези, за които творчеството и най-вече писането е въпрос на професия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: kentgoldings

 

Броячът показва 84 дни 21 часа 15 минути и 45 секунди, а това е пост 19 от поне 100

4 Отговори на “Блокаж …”

  1. То е все едно да отидеш насила до мястото , дето и царя ходи сам:)
    Не го мисли и стой та гледай как първото изречение ще повлече сума ти други след него. Защото все пак първото е най-трудно:) Поздрав:)

  2. Още като написа преди време това за 100-те поста, аз поклатих леко глава и си казах „нема му е лесно“ 🙂

    Аз на „блокажа“ му викам изпразване. И това ми е състоянието, в което съм освободил място за нови идеи. Ако не дойдат – можеш да ги повикаш: чети някой, който те предизвиква (за мен такива са например Е.-Е. Шмит, Набоков, Моъм, Джойс, Йитс) или си пусни музика и си запали един джойнт. Или открий нов интересен тъмблър акаунт. Или просто излез на улицата, седни на някоя пейка и се загледай в хората – истинските истории май са там…

    Пресъхналите кладенци се пълнят от дъжда. Тъжен, яростен, студен, топъл, розов, кротък, нощен, с или без дъга – все тая. Важното е да те накара да настръхнеш, по някой начин.

    Успех!

    • Ще ги додрапам… Имам приятели, които ще помагат с теми. А и не съм обещавал да са смислени – най-много като изпадна в безизходица да взема да напускам малко клипове с музика от тубата.

  3. М да, много познато състояние или по-точно период. При всеки се преживявав в различен период от време и различна степен на блокаж. Т. нар. още период на изчерпване. Най-лошото е че при доста хора това е свързано със загуба на работно място, пари или зле свършен ангажимент. Тези моменти винаги съм ги приемал като сигнал че нещо трябва да променя в себе си и то в позитивен аспект. Обикновено монотонността ме довежда до подобни състояния, както и вгъбеноста и манията или иначе казано зомбирането от нещо си. Мой съвет е излезте сред природата, с по възможност приятна и ненатоварваща психически компания. Или в най-добрия случай абсолютно сам, с биричка или нещо приятно за пиене в ръка. Порадвайте се на свежия въздух и ярко слънце. Моемайте дълбоко въздух. Тренирайте йога или нещо балансиращо вашия духовен мир.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Miles Boykin Womens Jersey