от Lucifer

photo_verybig_16970Наистина се опитвам да не пиша за политика. Сериозно. Искам да поддържам темите на социално-философско-сексуално-несериозна тематика … но понякога българската политика е толкова забавна, че понякога няма как да я подмина. Отново в полезрението ми попадна другаря Бюреков. 120 кила истински българин … по скоро 120 кила истинско българско говедо, но нейсе. Някак си в шеги и закачки и почти без да се усетя, защото гледам да игнорирам всякакви глупости, върви някаква предизборна кампания, която ако започна да следя малко по-подробно от случайното заглеждане в разни материали в социалните ми потоци, ще се наложи да започна нов герой на HabitRPG, защото ще ругая по всяка глупост. Днес обаче смятам да погледна с насмешка на едно изказване, на този виден български политик, пред когото Болен изглежда напълно вменяем и вдъхващ доверие и респект човек.

„Липсва ми комунизмът – тогава имаше поне някаква елементарна сигурност за хората“

Това са думи, казани в национален ефир, от човек, който се смята за политик. Интересно ми е на господин Бареков, кое от комунизма му липсва? Аз съм малък. Роден съм и съм израснал в дните когато комунизма си отиваше. Син съм на нормални хора, но в нашето семейство се разказват случки за комунизма. За началото му, за развитието му и за краят му. За началото му, как са отнели земите на прадядо ми, за да ги добавят към ТКЗС-то, за това как хората са се страхували да кажат не, защото силата била в народната власт. Разказват се истории и за средата му. За това как дядо ми е привикан да пише обяснение, защо аджеба, с комшията си изчукват коли в гаража, пък после искат и по някой лев на хората, които не могат да си платят на държавен майстор. И за края му се разказват истории … за това как всичко изведнъж изчезнало то магазините, не защото го нямало, а защото не трябвало да го има. Разказват се такива истории … във всяко семейство се разказват. За доноси и доклади от близки приятели. За посещения в полицията за обяснения защо се опитваш да припечелваш. За изчезващи стоки, загниващи по складове. По този комунизъм ли тъгува другаря Бареков? По ДС и привикването на разпит в късна доба? По ТКЗС-тата? Или по комунизма, който с влаковите композиции изнесе златния ни резерв на „съхранение“, за да обезпечи дълг от милиарди долари, който да им донесе още няколко години „управление“. Но не … това ще кажат някои е малка цена, за всички блага на комунизма … Кои блага другари? Това, че работихте за да се редите на опашки? Това, че собствения ви живот и труд принадлежаха на други? Това, че докато вие се радвахте на пролетните плодове през 85-та, някои хора ядяха плодове от другия край на света, защото едно малко инцидентче в едно далечно руско градче, за което не трябва да се тревожим се беше случило? За тези блага ли копнеете? За равенство преди всичко? За равенство за сметка на личността? За еднаквост в името на единно общество ли? За лагери за неудобни и затвор за вицове ли? Хайде сега … който копнее за това – влакчето, самолетчето и корабчето, и към Северна Корея. Там всички са равни пред глада. Не ни трябвате тук. Ние ще се опитаме да си оправим държавичката … В началото на демокрацията със закон, режим преди 89-та беше обявен за престъпен и комунизма беше обявен за престъпен. Това, което иска другаря Бареков е връщане на един престъпен режим. Режим целящ налагането на една диктатура, искаща да отнеме не само свободата, но и желанието за свобода. Налагане на режим, който има за цел да контролира масите. Ако някой иска да е част от тези маси – моля. Аз лично ще се боря до край това да не се случи. Нека глупците мечтаят за техния блян. Защото те виждат само равенството, което им е давало едно такова престъпно общество. Но мислещите не трябва да допускат такова нещо. Не сме се спасили веднъж от едно престъпление дълго 45 години, за да позволим на някакви глупаци да го започнат отново. Ваш, Lucifer Снимка: в. Монитор

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.