от Lucifer

Отново е 24 май.

Отново си подмятаме честитки за празника на българската писменост и култура.

И отново ще излязат някакви проучвания за това до колко българина не чете.

Тъжно, но факт. Много от хората не разбират „загубата на време“, която е за тях четенето на нещо друго освен задължителните неща. Кой да предположи, че в книгите се крият истини. Вярно, чужди истини, но истини. Неща които биха ни помогнали много за да открием собствените си такива. Защо всеки един от нас да минава през еквивалента на откриването на колелото и топлата вода за самият себе си, като може да отвори книга, да я изяде и да реши кое от нещата в нея му харесват и кое може да използва.

Аз съм първият, който ще си признае че е неграмотен. Сами виждате правописния и пунктуационен ужас, който са постовете ми и не веднъж са ми правили забележка за тях. Но това, че не пиша особено вярно и не знам правилата за пунктуация и членуване е една много друга тема.

Това което ме кара да потръпвам от възмущение е гордостта, с която някои хора заявяват „аз не чета“ … бррр … ужаса, на това някой да ти го заяви с гордост … да разбереш не само, че не чете, ами и че не разбира смисъла на четенето. И това са хора, които се имат за нещо повече …

Преди няколко месеца бях ударен в лицето с репликата „Ти нещо мноу интилигенто ми говориш“ …

Как да реагираш на такова … създание, освен с искрен и невъздържан смях. Не, моето момче, не ти говоря „мноу интилигентно“. Говоря ти така както говоря с всички други, това, че ти не си прочел и 10 книги в живота си и нямаш речниковия запас да ме разбереш не е мой проблем. Мой проблем ставаш в момента, в който ми се наложи да работя с теб (защото никога няма да работя за такъв човек). Тогава ставаш мой проблем. До тогава дори не си досада. Просто нямаме обща комуникационна база и допирни точки. Аз не съм конфликтна личност, но имам някаква алергия към простотия. Не толкова към глупостта, идваща от липсата на опит или социални контакти, колкото от простотията идваща от сигурността с която такъв тип хора мислят за себе си. Направо ме побъркват.

А това, че такива хора се опитват да бъдат агресивни в момента в който се сблъскат с някой, който може да говори по-добре от тях, винаги ме подсеща за великата мисъл от една от книгите на Азимов – „Насилието е последното убежище на некомпетентния!“. Защото само човек, който не може да измисли друго прибягва до насилие.

Хора – четете … изяждайте книгите с кориците. И аз в началото не четях. После започнах първата си не задължителна книга … още помня деня в който майка ми се прибра с купчината книги от библиотеката … Деветте принца на Амбър и Оръжията на Авалон … и от там на татък нямаше връщане на зад. Всяка страница разкриваше по един нов свят. Едно ново сега или после или преди малко, които омагьосваха … и неусетно се оказва, че някъде там, в главата на човек, който никога няма да познаваш, се е зародил свят, който ти обикваш и искаш да разбереш.

И докато опознаваш новите светове, които авторите ти предлагат, ти разширяваш собственото си сега … защото новите идеи си пробиват път, нови думи, изрази и мисли, фантазии дори … и всичко това се крие в тихите страници на всяка книга.

Силата на ума винаги е била по-голяма от силата на тялото. Колкото и напомпан да си, колкото и силен да си, в един момент ще сбъркаш да предизвикаш грешния зубър … и тогава думите ще са оръжията, идеите армиите. И всичките ти мускули няма да стигнат, да пребориш словото.

А вие четете ли?

Ваш,

Lucifer

Пост 37 от поне 100

2 Отговори на “Аз, Буки, Веди …”

  1. Стигнах до: „гордостта с които някой хора заявяват гордостта с които някой хора заявяват…“ и приключих с четенето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.