от Lucifer

Не знам колко от вас са чели разказа на Рей Бредбъри, ако не сте – прочетете го. В основата си, той ни показва как дори най-малкото действие в миналото може да промени настоящето. Как един избор, една грешка „преди“ може да промени „сега“ безвъзвратно. Защото това което сме се определя от всички наши изминали избори и действия, всички грешки допуснати на „младини“. И може би дори повече от всички онези „може би“ и „ако бях“, които висят в краищата на мислите ни. Всички онези „няма да правя повече така“, които ни насочват.

Защото в повечето случаи точно изборите, които правим ни определят като хората които сме. Всички онези „може би“-та и „ако бях“, които ни притискат в онези мигове, в които си позволяваме да си правим равносметка …

Всеки от нас, в един или в друг миг се е питал за тях. Опитвал се е да си представи какво би станало, как би се развила собствената му история … собствената приказка, която е живота му, ако беше поел по друг път или беше направил друг избор. Как би се променил самият той, ако …?

Какво бихме били сега, ако не бяхме допуснали грешките в детството си?

Как би се развил живота ни, ако бяхме тръгнали след някого, избягал в мрака?

Какви хора бихме били, ако бяхме успели да се удържим в моментите в който сме пристъпвали отвъд това което сме?

Какво щяхме да правим, ако бяхме слушали съмненията на хората покрай нас?

Ние сме това което сме. Всеки от изборите ни ни допълва и всеки от нашите избори се гради на предните. И въпреки, че всеки нов избор си е наш, то и всеки предходен ни помага да го направим. Дали същия или различен – няма значение. Ние сме избрали веднъж. После пак и после пак.

И само ни остава да се чудим какви бихме били, ако даден избор не е бил направен така. Като погледнем на зад успяваме да определим онези моменти в които решенията и изборите ни са ключови. Най-важните моменти. Онези мигове в които сме насочили живота си към това което е сега. Дали съжаляваме за тях или не, те са ключовите моменти, които сме ние.

И точно тези мигове са понякога онези, които искаме да променим. Искаме да знаем какви бихме били, ако не бяхме такива каквито сме. Какво би било нашето сега с всички „ако бях“.

Кой не си е представял живота си, ако беше постъпил по друг начин? Дали ако не беше направил нещо или ако беше направил нещо?

Дали, ако ги нямаше грешките от детството ни, щяхме да сме хората които сме сега или щяхме да имаме други ценности, друга същност … друг начин на мислене, който да ни прави едни напълно други хора?

Дали …

Дали …

Дали …

Толкова „може би“-та и „ако“-та, над които да мисли човек. Но всъщност те са без значение, защото ние сме това което сме. Изградени сме от изборите си. От действията си. Дори от грешките си. И ако можем да променим миналото, то настоящето няма да е това, което искаме, защото няма да знаем, че е това което искаме.

Това е парадокса, който винаги ме е забавлявал, когато някой ми каже „Само ако бях“.

Винаги съм твърдял, че не съжалявам за изборите си. Може би само за тези, които не съм направил. Може би съжалявам, че не знам как биха се развили някои неща, при други обстоятелства, но никога не съжалявам, че не са се случили, защото това което съм, нямаше да съществува ако се бяха случили. А колкото и да е странно не искам да съм друг, защото този друг няма да съм аз.

Все пак „Човек може да е само това, което е. Нищо по-малко и нищо повече!“

А вие съжалявате ли? И искате ли да промените ключовите избори в живота си?

Ваш,

Lucifer

Снимка: monojussi

 

Броячът показва 81 дни 03 часа 13 минути и 35 секунди, а това е пост 23 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.