от Lucifer

Исках днес да ви разкажа една приказка …

Приказка започнала преди 30 години … приказка … тясно свързана с моята … но и много много отделна …

Преди 30 години майка ми и баща ми допускат хай-голямата грешка в живота си … или правят най-правилния избор – женят се (аз се появявам в цялата картинка след година месец и 25 дни (не съм виновен за тази тяхна грешка)).

Ще ми се да кажа, че наще са ми дали всичко, което съм искал … но няма как да го направя … Не са били мили, добри и разбрани (нямам предвид, че не са били добри родители, а просто, че не са ме лигавели), но са ме научили на много неща. Не са ми давали всичко, което поискам … и слава богу, че иначе щях да съм ебаси разглезеното нещо … но са ми давали всичко от които имам нужда.

Преди години на пияна глава написах пост за баща ми, сега на трезва, ще напиша пост и за двамата …

Не ме разбирайте погрешно – обичам си родители. Може понякога да ме вадят от нерви, защото сме различни. Може понякога да влизам в остри спорове, защото сме различни. Стигало се е дори до викане, защото сме различни … но това е най-важното – оставили са ме да избирам пътя си. Научили са ме, че нищо на този свят не се постига лесно и че каквото ще да става – трябва да оцеляваш.

Това са може би двата най-важни урока, които съм научил в живота си – нищо на този свят не се постига лесно и оцелявай на всяка цена.

Защото никой, никога няма да ти даде даром нещо. Няма как да ти падне от небето манна небесна и ти само да я събираш от пустинята и да ядеш. Запряташ ръкави и правиш каквото трябва. Винаги и на всяка цена. Независимо от последствията … защото всичко, което постигнеш – постигаш го сам.

И защото каквото и да се случва на този свят, колкото и да ти е трудно, не трябва да се отказваш. Губиш, губиш отново … срещаш падения и падения, но винаги продължаваш на пред … винаги гониш следващия ден и не се оставяш.

Хората се радват, че родителите им ги подкрепят напълно във всяко начинание … аз се радвам, че всяко мое начинание е било поставяно под съмнение. Всяко действие и решение – оспорвано. Защо?

Защото така знам, че ако реша да правя нещо трябва да съм дяволски сигурен в него – трябва да мога да устоя критиките и съмненията … всяка стъпка трябва да е планирана и премислена … и за всяка критика, трябва да имам аргумент. Така се става това, което трябва – чрез изказаното съмнение на близките ти хора … за което много благодаря …

Та … посвещавам този пост на една приказка … една приказка, която продължава вече 30 години … и която наистина се надявам да продължи още много много време …

Благодаря ви, наще … и само напред, така както само ние си знаем.

Ваш,

… тук май Lucifer не е подходящо, а?

та ….

Ваш,

Станислав

Пост 6 от 60

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.