от Lucifer

Дата: 21.12.2012

Час: 23:55

Той се отпусна тежко на стола, разсеяно загледан в новините на малкия монитор. Страх и паника … Целият свят беше обхванат от паника заради края на календарите на маите …

Дори не знаеха колко близко са били. Нямаха си на идея …

Всички виждаха края на света като апокалиптичен завършек на всичко. Врящи морета от кръв, огнен дъжд … нямаха си на идея как без малко всичко щеше да приключи …

За малко да я изтърват. За малко … Добре, че екипът им беше добре обучен …

Ако това се беше случило с някой от предните им проекти нямаше да е толкова фатално … но този …

Всичко беше започнало с труда на някакъв учен от незнайна до тогава страна – България. Някой си доктор Иввайлов беше намерил теоретичен начин за създаване и задържане на черни дупки. Математическите му изчисления бяха отнели повече от 3 години за бъдат проверени. Още тогава бяха успели да ги засекретят …

Ранните експерименти бяха пълен провал.

Първият им опит за създаване на черна дупка завърши почти катастрофално – успяха да създадат суперплътната маса, която трябваше да достигне критична стойност и да се превърне в черна дупка … но тя когато я достигна, вместо да имплодира, тя избухна, превръщайки 90 километра от центъра на пустинята Невада в идеално кръгла полусфера от стъкло.

Всеки следващ експеримент беше все по-малко зрелищен провал и все по-голям успех.

С всеки провал познанията им нарастваха и намираха начин да се справят с него. От енерготнемащите силови полета, които да задържат плазмените експлозии на ранните провали, през магнитните, антиматериалните и антиенергийните полета, които използваха за ограничаване на разрастването на първите им частични успехи. Бяха намерили от някъде (никой не знаеше или не искаше да каже от къде) дори темпорално-нормализиращи полета, които ги предпазваха от времевите завихряния на по-късните им успехи.

До днес. Днес успехът беше пълен. Днес трябваше да създадат първата стабилна изкуствена черна дупка. Макар и малка, тя щеше да им даде възможност да се опитат да черпят енергия от нея, да впрегнат кванотвите, магнитните и гравитационните вихри, идващи от дупката за да научат повече и да я впрегнат за благото на човечеството …

Критичната маса беше достигната. Черната дупка се беше образувала в малкия специално изработен за нея реактор.

Всичко работеше в оптималните си норми.

Енергийните полета отнеха първоначалния плазмен заряд, който винаги се освобождаваше.

Магнитните полета фокусираха плазмата обратно в центъра на свръхплътния обект.

Достигайки критичната маса, той имплодира създавайки малко гравитационно завихряне, което беше насочено към самото себе си … кратък миг (който зад темпорално-нормализиращите полета сигурно е продължил цяла вечност) на гравитационна и квантова нестабилност … и после в центъра на реактора имаше само тъмнина … дори светлината не можеше да избяга свръхгравитацията на малкия хиперплътен обект в центъра.

Ядрото на тяхното творение беше само няколко милиметра в диаметър, но гравитационните сили които излъчваше нямаха равни. Темпоралните промени бяха невиждани. Данните заваляха и започнаха да ги анализират … поголовен успех. Първата стабилна черна дупка, създадена от човешкия гений!

Всичко вървеше по план … до преди час …

Първо отказаха енергийните сдържащи полета около реактора, а тези вътре в него започнаха да се напукват. Гравитационните полета започнаха да се огъват, променяйки слабо гравитацията в цялата лаборатория … постепенно защитите започнаха да отказват една по една – дупката засмукваше енергия, гравитация, време и материя … за този един час опитаха какво ли не … почти бяха успели да я овладеят, но сякаш дупката имаше съзнание и се променяше …

Най-накрая бяха принудени да използват стазисния генератор – още една технология, за която никой не знаеше от къде е дошла. Някой трябваше да отиде и да го активира. И избраха него. Другите щяха да останат, да се опитат да се справят с дупката беглец.

Час: 23:58

Стреснато отвори очи.

Беше задрямал.

Пулта за управление на стазисните полета пулсираше тихо и той виждаше , че всичко работи.

Огледа се по пулта и я видя – малката картонена чашка с кафе. Усмихна се и се протегна да я вземе …

Не разбра какво стана … Никой не разбра …

Ръката му трепна … разля чашата върху клавиатурата пред себе си … от пулта се разнесе сивкав дим и се чуха няколко припуквания …

В съседното помещение зави сирена …

Последната му мисъл беше „О! Мамка му!“

Час: 23:59

Стазисния генератор изключи. Ако останеше някой който да го проучи, щеше да разбере, че не бяха разполагали с тази технология, а я бяха откраднали и това което не знаеха как да направят, бяха заобиколили или заменили … за това и генератора на стазисни полета не успя да компенсира за човешката грешка.

На няколко километра от там, една съвсем стабилна, макар и миниатюрна черна дупка, разкъса последните бариери които я задържаха и започна да пропада към гравитационния център на по голямото тяло, около което гравитираше в момента на създаването си …

Не и трябва много на една черна дупка за да е щастлива – само материя и енергия за поглъщане …

Небетата наистина се напълниха с огън – падайки на долу, малкия беглец беше получил достатъчно ускорение, за да не спре в ядрото, а и поради нулевото си триене, се насочи нагоре … изваждайки след себе си магма и лава …

За един кратък миг или за една цяла вечност, защото за черните дупки, пък били те и малки и изкуствено създадени, времето е много относително, планетата на която беше създадена, се превърна в швейцарско сирене …

Когато най-накрая малката, свободна черна дупка се установи в центъра на Земята, тя започна щастливо да поглъща каквото беше останало от материята и енергията покрай нея …

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.