от Lucifer

Усещането да видиш човек, който не си виждал от 12 години е много странно. Не го знаех до сега. Научих го вчера … но нека започна от малко по-далеч.

Преди има, няма месец в Лицекнигата попаднах на един от адашите от основното (само да уточна – в един момент май бяхме 4 станиславовоци … или 5 … не помня вече), покрай него се намерихме и с Гергана. Усещането да разговаряш отново с хора, с които си загубил връзка от години е … странно. Меко каано.

За последно с Нинов се видяхме на последната военна комисия … трябва да е било … преди 6? 7 години? Почти цял ден стояхме и чакахме за военните … Не помня дали него щяха да го правят парашутист в края на деня.

А Гергана (защо ли продължава да ми се върти прякора от основното … но няма да я ядосвам като го спомена тук) – за последно видях преди може би 5 години, като я засякох из Варна … беше много приятен разговор.

Странно нали …

Дори за мен … това са хора за които не съм се сещал от години. Няма да лъжа, като съчинявам лъжи за това как си мисля за тях всеки ден. Но това са хората с които е завършило детството ми и е започнал пуберитета … и някак когато, онзи ден ме добавиха в групата създадена от Явор, ми стана едно такова приятно да видя лица, отдавна забравени … да си припомня имена, които не са били част от живота ми от години … някои дори от повече от десетилетие …

Някакво, такова, приятно ми стана да навляза, па макар и виртуално в живота на тези хора … Снимките ме накараха да се усмихна, защото, колкото и да е изненадващо се намери кой да качи и снимка на класа.

Виждате ли русолявото дете дето се цепи от групата?

Е явно тая черта на характера ми е от много по-отдавна от колкото си мисля … и явно винаги съм се цепел от колектива.

Стана ми приятно да се видя с тези хора …

А още по-приятно ми стана, когато вчера се видях и на живо с двама от тях. Единият, Явор, до колкото си спомням, не съм го засичал от както излязохме от основното преди 12 години. Не знам, дали можете да си представите, какво е да подновиш връзки, прекъснати преди толкова време … Желязко също се присъедини към нас … Няма да лъжа, като кажа че съм бил особенно близък с тях, честно казано не помня, но това което е по-важно – не помня и да сме били противници или да не сме се харесвали по някаква причина, което честно казано за мен е по-важно.

Приятно е да видиш как хората, които си познавал преди толкова време са се променили. Хубаво е да видиш успехите им. Още по-приятно ти става, когато разбереш, че и за теб останал спомен в главите на хората, така както за някои хора е останал спомен в твоята.

Припомнянето на стари познанства и приятелства е почти толкова приятно колкото създаването на нови. Надявам се да не ги загубя отново.

Благодаря на Явор за групата и по принцип на адаша и Гергана, за това, че ме намериха в Лицекнигата …

Ваш,

Lucifer

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.