Може би пътеката по която съм поел е грешна.
Може би изборите които съм направил са неправилни.
Може би съм хвърлил целия си живот(или поне остатъците от него) в пропаста на неправилното.
Може би…
А може би не?
А може би изобщо не ми пука?
Може би собствената ми пътека е само такава какавато си избера да я вървя?
Може би собствените ми избори са само толкова грешни колкото сам си мисля, че са?
Може би собствения ми живот е точно толкова в пропаста, колкото дълбока я направя сам?
Казвал съм го и преди:
В последните си мигове няма да съжалявам за грешните пътеки по които съм вървял, няма да съжалявам за грешните избори които съм направил, няма да съжалявм за грешните си действия! Ще съжалявам за неизвървените пътеки, ненаправените избори и непредриетите действия!
Може би този път не искам да бъда разбран или искам, но само от тези които могат… и аз не знам! Знам само, че трябваше да го напиша…
Ваш,
Lucifer
Luci,
one Eden behind You..
„i am not sad about the things i did, but for the things i missed to do…“*
*somewhere in the garden 😉