За ядрената истерия и социалните мрежи … или защо предпочитам Twitter пред телевизията.

Всички научиха за “малкият” инцидент случил се в Фукушима, Япония и тамошната Дайичи АЕЦ. Всички разбраха, за проблемите с които се сблъскаха японците – експлозиите, изпускането на парата, експлозиите, а сега и оголването на пръчките и пожара в басейна на четвърти реактор на Fukushima Daiichi.

Честно да си призная, като прочетох за какво става дума и в главата ми изникнаха мисли за Чернобил и запуснатите кадри от Припят. За играта Fallout и сцени от постапокалиптичната пустош … Апокалипсис … мислите ми бягаха между “Смятай, отиде Япония!” до “По дяволите, колко неща имам да свърша преди да настъпи края на света!”

Тази паника се зароди и оцеля точно 10 минути. Точно докато прочетох мнението на @Momchil в чуруликъра. Засичал съм го по #TBB-та, приказвали сме си и като цяло, за него знаех, че е нещо в ядрената електроенергия … и е най-близкото до специалист когото познавам (после разбрах, че си е специалист де). Тогава срещнах и @bembeni някъде из feed-овете и започнах да я следвам и нея…

И те ме успокоиха – @bembeni “доставяше” новините от японските телевизии и пресконференциите на различните структури в Япония, а @Momchil ни разясняваше нещата по възможно най-човешкия начин. Twitter се превърна в една постоянна новинарска емисия, която беше по-чиста от тази на която и да е телевизия, радио или вестник – новините се предаваха в реално време, със спокойствие и без желание за сензация и бяха подкрепяни в реално време с анализ, отново спокойно и несензационно, на нормален български, разбираем дори за такива като мен.

Дори за момент след този кратък панически момент не изпитах съмнение, че нещата не са толкова сериозни, колкото явно са ги изкарали българските медии. Дори Дневник, които имат twitter акаунт, потърсиха сензацията с шокиращи заглавия, докато цялата българска част на социалната мрежа следеше @bembeni и @Momchil, които направиха всичко необходимо за да ни държат информирани.

Отново искам да им благодаря и на двамата, защото за мен такива трябва да са новините – спокойни, поднесени подобаващо и без желание за сензация. В такъв кризисен момент, социалната мрежа беше по-информативна от много от българските агенции и поднасяше много по пресни и стойностни новини.

Явно идва времето на “потребителя – репортер” – човек, който доставя новините, не за изгода или сензация, а за да информира другите. За това и предпочитам да се информирам за света през Twitter отколкото да гледам новини по телевизията.

За пореден път: Благодаря на @Momchil и @bembeni. Като видя всеки от вас – ще се снимам с вас и ще ви взема автограф.

Ваш,

Lucifer