от Lucifer

За повечето от вас следващото може да е глупаво, жалко или дори патетично, но такива мисли твори полузаспалия ми мозък, рано сутрин след нощна смяна …

За тези, които успеят да го разберат, това е една безплатна разходка из една от най-големите ми особенности – невъзможността да се откъсна от техниката.

А за някои може и да художествено технократско лирично отклонение …


Галя нежно клавишите …

Понякога ми се иска да мога да свиря на пияно …

Но не, явно който ме е мислел е решил да дари с други способности …

Галя клавишите на най-верния си приятел …

Галя клавишите и извличам от тях моята магия.

Не мога да ги накарам да засвирят, но пък чрез тях за мен света е като на длан. Нежно галя моя приятел и той ми нашепва това, което трябва да знам … нашепва ми миналото, насотящето и бъдещето …

Моят приятел … този който е до мен когато се радвам и споделям със света и когато ми е тъжно и се крия от света.

Галя нежно клавишите, които ми помагат да видя отвъд и да бъда по …

Галя клавишите и си говоря с него …

Галя клавишите и виждам …

Галя клавишите и слушам …

Виждам неща, които не съм знаел, че има и такива които виждам всеки ден, но до сега не съм ги забелязвал. Слушам разкази за неща които никога не са били и такива които са нашата реалност.

Галя клавишите и композирам най-великата симфония – аз самия, защото каквото и да си говорим аз се определям от него и го дефинирам със себе си …

Галя клавишите и мислите ми се превръщат в думи …

Галя клавишите и думите се оревръщат в действия. Действия, които се забелязват от много, въпреки, че малко ги зачитат …

Галя клавишите на моя колега и на моя инструмент и двамата се сливаме в хармония която се надминава само от хармонията по време на секс …

Галя клавишите на моето продължение … на продължението на моите мисли … на инструмента на моите действия … на игралната площадка на моите идеи …

Галя клавишите и творя …

Галя клавишите и разрушавам …

И той е същия като мен, всеки един от тях и всички те заедно са едно и също нещо – моят близък приятел, моят скъп инструмент, моята мечта и моята реалност . Те са едни и същи, макар и различни.

Те са той – мое продължение и мое отражение – семпъл и в същото време красив по своему, труден за повечето и като отворена книга за малцина, пълен с някои от най-долните и някои от най-красивите неща … мръсен отвън, защото няма време да го изчистя, разхвърлян и по своемо подреден отвътре …

Това е моят приятел, моят колега, моят иснтрумент, моята играчка, моето оръжие и моята крепост – Моят Компютър.

Един отговор за “Клавиши”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux