Black Dawn … много мразя този период!

Знете ли … мразя да става така! Последните 2 седмици ми се събра много … твърде много … опитвах се да се убедя, че се самонавивам … че се самонавивам…

Наистина бях започнал да затъвам в депресия …

И сигурно още щеше да е така …

Но … както винаги проявих способноста си да мисля алогично (не ме и интересува дали термина е точен, но означава най-общо извличане на правилни факти и разсъждения от непълни или грешни доказателства…): Реших, че ми е време да вляза в доброто старо летище (IRC) … и тъй като сам съм си писал script-а си го пуснах! Приветства ме сиренния звук за конектване … и ме извикаха да ходя по магазините (тривиално, нали?) …

По пътя ме налегнаха черните мисли както винаги … но и други (имам навика да следвам повече от една line of thought).

И тогава ми светна – Black Dawn!

Черната зора … онзи момент преди разведеляване … момента когато Нощта е най-тъмна … когато утрото изглежда невъзможно … онзи момент когато всичко е свито в себе си … когато утрото е толкова далеч … отвъд предствата и те е страх дали ще настъпи …Това има дадох някога на script-а си … защото това беше целта му…

И това е момента в който явно съм попаднал … моята Черна зора … когато ме е страх дали ще настъпи “утрото” … иронично нали? Все пак Нощта е моята стихия? А ме е страх дали ще свърши … хах!

Отново малко ще ме разберат, но отново не ми пука!

Ваш,
Lucifer