28 дни по-късно

28 дни …

Преди 28 дни не измряха всички, както беше в едноименния филм, а най-накрая си хванах дърмите и се домъкнах до тук.

Тук е София – столицата на малката ни държава. Един леко див град, който идеално резонира на чисто урбанистичната ми натура. Не че във Варна не съм се чувствал жив, но тук сякаш съм някой друг.

Справих се с установяването си в новата “група”, която се оказаха колегите ми. И се справих сам. За тези почти 4 седмици заедно сме успели да се преценим и знам аз на кого и за какво мога да разчитам.

Дойде време да си направя равносметка. Една от многото.

Когато тръгвах на сам имах ясно изразен, разграфен и готов план, който бях на ясно, че може би няма да се случи … Имах ясна и изградена идея за начина си на действие (поне в широкия смисъл за важните неща), като знаех със сигурност, че няма да е така …

Е … и аз съм изненадан, но всичко върви по план. Всичко се получава точно така както трябва … дори спънките с които се сблъсквам по-скоро показват правотата ми, от колкото, че съм бъркал.

Кариера?

Да. В новата ми работа има място за развитие и което е по-важното за мен, след тези 4 седмици още мие интересна! Имам поле да се изявя като себе си.

Самостоятелност?

Да. Една от причините ми да се преместя толкова далеч е да се науча да се оправям сам! Не ме разбирайте погрешно – разчитам на приятелите си и то много.

Бонуси?

Да. И то много, но може би най-важния е, че успях да се върна към писането (за тези които не знаят – обичам да пописвам). Надявам се в скоро време освен рубриката “Geek Time” да добавя и рубриката “Приказки”.

Ваш,

Lucifer