от Lucifer

Седя си аз преди няколко дни в нас и си мултитасквам – чет си книга и си чатя с разни хора, покрай организирането на следващия ORSS*, когато бивам застрелян със следния коментар:

**** и ****  аха ще идват, аха няма да идват в сряда….. И пак ми обясниха как можело да ме изнасилиш

Малко висене ...Моята скромна реакция беше да дам за момент на късо и да повторя в няколко реда „ъъъъ“ докато успея да вкарам едно „защо ми е да го правя?“.

Стъписах се … няма как, след като за мен тази идея никога не е съществувала. Просто защото … ами просто защото е изключително силен въпрос на доверие – някой ми е разрешил да правя каквото си искам с тялото му, посредством въжета … и до там.

Дали аз съм обременен от всички онези малки концепции, разделящи BDSM от насилието или хората продължават да живеят в някаква заблуда, поставящи сексуалните дивиации под общ знаменател?

Винаги съм смятал насилието извън договорените отношения за неприемливо … точно за да могат двете страни да получат онова което искат – аз търся (или по-скоро намерих) партньорка с която да експериментирам и да си връщам формата … партньорката ми търси, някой който да я вързва (не знам тя какво извлича от това, но това е една друга тема). Доверието, което се гради за да можеш да се оставиш в ръцете на някого или някой да се остави в твоите ръце, няма нищо общо със секса … а с недобровлния секс пък съвсем.

На скоро се вихри спор дали BDSM е философия и после друг – дали шибари/кинбаку може да бъде разглеждано като изкуство – да си призная и двата спора ми се струват лека безсмислени, защото и двата зависят от собствената ти гледна точка за нещата. За мен BDSM не е точно философия … по-скоро е набор правила, общоприети, които ти дават възможност да откриеш себе си и да откриеш другия по начин, по който иначе много трудно се достига. Така и с японското вързване – както всяко друго изкустов/неизкуство – то е само инструмент за постигане на дадена цел. Но и двете, в модерната си форма започват от една и съща точка – доверието.

Доверието в другия – в партньора, с който избираш да практикуваш. Доверието в човека на който поверяваш добруването си. Не един път съм казал, е доверието не може да е едностранчиво – не може просто да изискваш доверие от подчинената/вързаната страна, а ти да му нямаш доверие …

Но това което наистина ме изненада е че някой може да допусне самата идея за нещо такова … че аз бих си позволил да направя нещо такова. Ако не заради отвлечени идеали като доверие, име, чест … интегритет ако щете, то най-вече защото това е публично място, на което има достатъчно хора – някои от тях много по-нормални от мен … или поне така се водят.

Може би проблема ми наистина е точно това – че хората не разбират. Че за тях секса е секс, че това което сме се определя от предпочитанията ни, от желанията ни … че няма цедка между желанието и действието или поне те така смятат.

Има една реплика, която винаги използвам в такива случаи – „Нека не бъркаме боят със ситуацията“. Нека не бъркаме действието с причината или желанието за него.

Добре де … приемете, че съм леко възмутен от такъв коментар по мой адрес … но да приемем, че хората не ме познават … не знаят за мен. И все пак късогледото отношение … не разделянето на секса от действията … не желанието да се види многослойността на нещата …

Но стига …

Ако искате да се убедите, че няма да изнасиля момичето, вземете се присъединете към събитието … хем може да научите нещо полезно, хем можете да се убедите със собствените си очи, че не сме такива извратеняци … или по-скоро сме, но за това пък сме културни такива …

Ще ви чакам на следващия ORSS*. Ще дойдете, нали?

Ваш,
Lucifer

*ORSS – Open Rope Space София. Решихме, че така ще се нарича събитието …

Един отговор за “За връзването и насилието … или всеки неговото си.”

  1. Един въпрос много ме тормози, за жалост без отговор. Какво е договорено насилие? И докъде може да се разпростира такова действие? Какво съм способен да направя, какво искам да направя, какво искат да направя, и кое ме спира да го направя? От зората на човешката история насилието е еднозначно действие и определено против волята на индивида. То и произходът на думата е еднозначен по смисъл. Без съгласие! Факторите отключващи насилие са биологични и социални, като вторите стават основна предпоставка за проявяване на първите, провокирайки доминиращата тенденция в човешкото поведение – агресията. Има ли и колко точно връзка между насилието и либидото е също много важен въпрос. Но сексуалният му характер е трудно оспорим.
    Цивилизацията е система от задръжки, налагани със сила, което е необходимо за нормално обществено развитие и здрави обществени устои. Безконтролното насилие и такова упражнявано от отделни индивиди е забранено, а държавата запазва това право за себе си, чрез своите структури го прилага, уж в името на общественият ред, а кой и как определя този „ред“ е съвсем друг въпрос.
    Договореното насилие т.е. в рамките на закона и със съгласието на индивида приемник, автоматично престава да бъде насилие по общия смисъл, но е ясно, че биологичния му произход е еднакъв с оригинала и това налага въпроса кое ги разделя. Човешкият геном ли? Кое възпира насилникът – закона, желанията на „жертвата“, или способностите на самият насилник? Ако тези способности са в повече, а първият фактор не е проблем, то насилникът би могъл спокойно да игнорира желанията на когото и да било. По време на война, революции, социални сътресения, както и в държави без граждански контрол, неизбежно изпълзяват едни такива хубавци, и се отправят към местата, където могат да разкрият качествата си в пълният им блясък. В мирно време и в относително нормални страни те се разделят на групи. Едни се насочват към професии и структури, където могат завоалирано, и не чак толкова, да си задоволяват природата, други не издържат на биологичната си закваска и се отправят към затворите, след решение да се проявят както искат, а третите създават общности от относителни имитатори, които действат предимно помежду си по разбираеми причини. Мисля, че можем да ги наречем БДСМ общности. Чел съм интервю с известна домина от САЩ, която изказва благодарност за възможността да проявява открито своите садистични наклонности и дори да превърне това в своя професия, съвсем законно. Което не се нуждае от повече яснота.
    БДСМ – изкуство, философия? Не! Звучи претенциозно и пресилено. И като оправдание за гузност пред „нормалните“ хора. Също да се смесват сатанизмът и бдсм е неправилно. Едното наистина е философия, и то дълбока, а другото е просто една проява на човешката природа.

Оставяне на отзив за Димитър Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.