За трезвата мисъл

Понякога искаш да действаш.

Заслепен от желание,  от копнеж…

Заслепен от сляпа вяра и желание това което искаш да е това което е. Дали от чиста злоба или от лъжовната вяра в собственото си величие,  понякога просто искаш да действаш. Искаш нещата да се случват с ритъма, който ти им налагаш.

Искаш вярата ти да е истина и истината да е това в което вярваш. Но понякога не е така … Колкото и силно да вярваш, колкото и силно да искаш, понякога трезвата мисъл трябва да надделее, защото просто няма друг начин. Вярата и желанието са хубави неща, но няма по-добро от трезвата мисъл. Няма как да желанията и вярата да са нещо различно от … ами желания и вяра.

Колкото и да ни се иска … колкото и да ни влече и да ни подтиква да използваме желанията и вярата си като отправна точка, не трябва да забравяме трезвата мисъл .Хладната преценка на фактите, тогава, когато фантазията е тази, която се опитва да дърпа конците.

Трезвата мисъл е това, което трябва да ни води и да ни помага. Изборите трябва да са базирани на нея и колкото и да вярваме в друго, не трябва да се отказваме да мислим. Мисълта е това, което ни е изкарало от пещерите. Мисълта … човешката мисъл е това, което е построило всичко покрай нас – света в който живеем, технологията, която ни служи.

Човешката мисъл е това, което ни е изкарало от пещерите, тя е това, което ни е помогнало да опитомим огъня, после и електричеството …

Трезвата мисъл е това, което трябва да ни води в решенията ни, не егото, не желанието да сме прави или вярата ни в това, че сме прави, а само студените, безпристрастни факти.

Трезвата мисъл е върха на това което сме … и трябва да е така …

…

Ваш,

Lucifer

P.S.: И като говоря за трезвата мисъл – да не забравите, че утре е Ratio!