Има един тип хора в живота ни за които рядко се сещаме …
Хора с които се виждаме не повече от два пъти годишно … и то само ако ветровете са в правилната посока и лунната фаза отговаря … Има такива хора, които дори из фейсбука си рядко засичаш и рядко им пишеш …
Едни такива, които нямате нищо общо …
Но когато вятъра духа в правилната посока и лунната фаза отговаря и се засечете в един град за да можете да се видите … това е наслада. Малко са хора, които с цялата налична сериозност могат да ти кажат, че не струваш … и то не за друго, а просто защото така и говорят … и от това да ти стане толкова мило …
Има дни в които всичко, сякаш е нормално и после срещаш един от тези хора … хора за които променяш плановете си … и те те карат да се усмихнеш. Поглеждаш ги след всичкото време в което не сте се виждали и виждаш човека пред себе си … носещ всичките спомени и всичките онези емоции …
Има ги такива хора, които някак успяват да те усмихнат, въпреки всичко. Хора, които ти носят … някакъв носталгичен спомен, по отдавна отминали времена, когато и ти и те сте били други хора …
Следобедно кафе със стар приятел …
Шеги …
Няколко часа отлетели без да усетиш … и все пак в края на деня … в последните минути, сядаш и решаваш да напишеш нещо за тях. Не за друго, а защото срещата с тях е била знаменателно събитие, осмислящо деня ти.
Този тип приятели са странно нещо – срещаш ги рядко, но се явяват някакъв вид коректив. Може да не ги чуеш година или две, но като ги видиш … по начина по който се усмихва тайно, докато те ругае … по стойката … по подбора на думите … по самият човек се измерваш сам. Измерваш се и смяташ тяхната оценка за важна … просто защото това са хората на които държиш …
И ако лунната фаза отговаря … и вятъра е в правилната посока … и ти се видиш с този човек … усмихваш се, че не си се провалил, след като още те уважава достатъчно за да се прави на непокист и грубиян, въпреки че се усмихва …
Ваш,
Lucifer
Снимка: Simone Tornabene
Вашият коментар