Последните 2 дни протестиращи блокират централна Софийска улица в протест с нов закон. Организаторите на протеста са млади хора, загрижени за природата на България, които изразяват свободното си право напротест. Дори са измислили протеста интелигентно – вместо да блокират цялото движение, пропускат автобусите на градския транспорт, като с големи плакати се извиняват за причиненото неудобство на пътуващите в тях. Хитро, а?
Лично аз не съм на протеста, просто защото това не е моята кауза. Не искам да изпадам в полемики, защото не съм запознат със закона, тълкуването му и всичките юридически каламбури. Нека кажем, че това не е моя проблем и не бих желал да се замесвам в него. И като човек нямащ позиция, това ще е може би единствения случай в който ще отворя дума за протеста. И то не за самия протест, а за това което се случва покрай него.
Тъй като в последните дни си чета twitter feed-a във времето на протеста, се начетах на глупости и хейт, от хора, които не само нямат позиция, но искат всички да знаят колко са по-добри от някакви си там тъпи „зелени талибани“, „еко глупаци“ и така на татък.
В общия случай фийда е разделен на 3 – хора, които са на протеста или ги подкрепят, хора, които не ги интересува или нямат позиция (такива като мен) и двама или трима пълни оруфляци, които се надпреварват да докажат колко са задръстени и огръничени, сипейки обиди към хората на протеста. Някакви клоуни, за които думата кауза е няпозната, а „принцип“ – мръсна.
Ако нямаш да кажеш нещо, не говори!
Защо е нужно да седиш и да обиждаш хората застанали зад някаква кауза, при това не разрушителна, а напротив – в опит да направят нещо, което искренно вярват, че е за нашето общо благо? Колко трябва да ти духа между ушите, за да можеш без капчица притеснение да седиш и да нареждаш хора, които упражняват правото си на протест?
Протеста е просто поредния пример. Хейта, като изразно средство … не като начин на живот, започва да навлиза все повече и все повече да трови, това, което наричаме общество. Тук не говорим за дритика. Не говорим и за глупост. Тук говорим за чистото упорство да стискаш очи, с пръсти в ушите и да викаш „ляляляляляля“, докато другия се опитва да изложи гледната си точка. Не говорим, за собствено мнение, а за нежеланието да приемеш каквото и да е мнение.
Говорим за хора, за които дискусисия е да седят да се оптиват да се надкрещят, а спор е размяна на цинични забележки за майките, сестрите и всички други роднини. Хора, за които, ако чуят мнението на другия, ще е чудо, а да се опитат да го разберат – второ пришествие.
Хора, като тези, понякога ме карат да губя вяра в нас, хората. В човешката раса … добре, че глупостта не се предава генетично, че иначе мутациите щяха да ни довършат. Възхода на анонимните безграбначни, скрити зад кухи лозунги из дебрите на Интернет, знаещи сами да сипят лайна по труда и каузите на хората, защото е много по-лесно да сипеш хейт, от колкото да отправиш критика и то градивна такава. Дори да кажеш „Не мисля, че си прав“ е достатъчно, дори това да идва някъде от теб и да не разбираш от къде.
Защо нуждата да изявявате словесната си диария?
Да не би да компенсирате с многото думи за други липси?
Да не мислите, че като повторите 100 пъти това което казвате, то ще започне да звучи умно?
Не, пак ще си остане мозъчна пръдня … най много да се насерете от осилието.
Винаги съм бил на мнението, че ако нямаш какво градивно да кажеш – SHUT THE FUCK UP!
Хайде, можете да хейтите на воля, ваща мама …
Ваш,
Lucifer
Пост 59 от поне 100
Вашият коментар