от Lucifer

3293117576_05f43d8305_zОт както се хванах с това мое самопредизвикатество – да не пропускам ден без тема в този блог … разбрах, че не е невъзможно. Проблема е че понякога или съм спал цял ден, като днес или просто през деня не ми е останало никакво време – като вчера. И въпреки това се заставям да седна и да нахвърлям няколко думи на бялото поле …

Но защо?

Защо продължавам, след като понякога, чисто физически не ми стига времето? Защо предпочитам да намятам няколко случайни думи и да добавя клип или снимка, вместо да пропусна деня и да седна да го направя както трябва на следващия?

Защото навика трябва да се изгражда. Бавно и постепенно навика да сядам да пиша трябва да се изгражда. Защото думите трябва да се пишат и аз трябва да настоявам пред самия себе си да пише. Днес било световния ден на книгата … или на четенето, не съм сигурен (както казах го проспах), но на каквото и да е, днес е ден на словото. На писменото слово, което има за цел да предаде идеите на другите.

Точно заради навика и заради думите съм решил да не се отказвам от предизвикателството си. Трябва да пиша, дори когато нямам какво да кажа, просто защото трябва да изградя този навик. Трябва да обогатявам самия себе си. Колкото и да е странно … това е основната причина – самото желание да можеш повече, да знаеш повече. Не за да доказвам нещо на някого. Не дори за да доказвам, че владея думите, а не просто ги взимам от устата на другите, а защото самият аз имам нужда да продължа напред. Да напиша следващото изречение, защото словото е пътя напред.

Всеки ден се опитвам да бъда оригинален, всеки ден се стремя да напиша нещо ново. Дори да са три изречения и клипче. Дори да е забавен коментар под снимка. Просто защото трябва да го направя. От една страна за да докажа на себе си, че мога, от друга за да направя нещо … да повярвам, че някаква задачка за деня е изпълнена.

Писането е … катарзис. Писането е пречистване … освобождение от това което ти тежи в думи … Всички ние имаме своите различни начини на отпускане … всеки от нас се освобождава от напрежението по свой начин … моето бягство са думите … дали ще са хаотично нахвърляни или ще засегна нещо, което ме е впечатлило или разгневило – няма значение. Самият акт на прехвърляне на мислите в думи … музиката и ритъма на пръстите ми по клавишите … представете си го като активна медитация – насочваш мислите си и им заповядваш да изминат целия път от идея в дума … дума, която пръстите ти да натиснат на клавиатурата …

Всеки от нас намира нещо различно в писането … за мен е точно това – пречистване и освобождаване на напрежението …

А за вас какво е, ако пишете де?

Ваш,

Lucifer

Снимка: jeffrey james pacres

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.