от Lucifer

Преди няколко месеца, когато разкрих тъмната си страна на близък мой човек, едно от притесненията  му беше „Да не се превърнеш в насилник?!?“

Трябваше ми известно време за да осмисля точно как да отговоря на този въпрос, който тогава ме хвърли в бурен смях. В темите от поредицата за Dummies натяквах трите основни постулата на BDSM, а именно Сигурно, Умно и по взаимно съгласие, но има нещо може би малко по-важно за един доминиращ от 3-те постулата …

Нека започнем първо с какво е доминацията. За всеки е нещо различно, лично за мен обаче е контрол. Пълен контрол. Контрол над ситуацията. Контрол над партньора … но най-вече над самия себе си – да ограничиш желанието си, за да можеш да си доставиш по-пълно удоволствие … да ограничиш постигането на фантазиите си от раз, за да ги постигнеш постепенно … да контролираш цялата ситуация.

За това и винаги съм смятал, че най-важното качество на един доминиращ е точно самоконтрола.

Точно владеейки себе си, въпреки желанията си, ни дава възможността да контролираме … може би дори правото да го искаме от подчинения си – показвайки, че контролираме самите себе си. Защото колкото и да ни се иска, на нас доминиращите, то истината е че имаме власт точно до там до където ни е дадена от подчинените с които са ни отношенията.

Може би това е и причината да съм лично толкова против насилието, ако то не е желано, а служи единствено за избиване на комплекси. Никой няма право да иска или настоява да получи власт над някой друг, ако не умее да контролира себе си, ако сам не е поставил собственото си съзнание и собствените си желания и действия, под твърдия и неотменим контрол на волята.

Колкото и на много хора да им се иска BDSM да е само игра или само изпълняване на желания, това не е така. BDSM е нещо с което трябва да се внимава. Доминацията и подчинението са двете страни на една монета. Изпълнението на тъмните ни желания и отказването от тях също.

Но контрола и самоконтрола не са. Те произтичат или по-скоро би трябвало да произтичат едно от друго – не бива да искаш или имаш контрол, ако не си успял да подчиниш самия себе си на волята си. Не би трябвало да се опитваш да доминираш над някого, ако не успяваш да надвиеш собствените си импулсни желания, ако не можеш да се откажеш от личното си удоволствие и фантазия, за да не прекалиш и за да се съобразиш с „жертвата“ си.

Много хора се опитват да доминират, избивайки чрез това собствените си комплекси, което според мен е грешка. Не отричам, че самият аз страдам от комплекси – всеки си ги има. Но това което ме подтиква да искам контрола над партньорката си, не е избиването на комплекси или манията за величие (която избивам по друг начин), а чистото познаване на собствените си възможности, желания и влечения, и опита да ги напастна с желанията и фантазиите на партньорката ми, и да постигна онази амалгама от възприятия, където и двамата постигаме своето, без да отнемаме твърде много от партньора … насладата от това да знаеш, че си успял да постигнеш някакъв емоционално-физически синхрон (или в някои редки случаи – си дал всичко от себе си опитвайки се) с друг човек. Да знаеш, че за един кратък миг си бил всичко в нечии разпилени мисли и си имал контрол над него … но си държал здраво и юздите на собствените си желания, за да не се превърнеш в едно обикновено животно …

Доминиращия всъщност не е създание на желанието или фантазията си, а напротив – хладно творение на собствената си воля. Доминиращия би трябвало първо да е постигнал пълният и железен самоконтрол, преди да желае … не – да си помисли да контролира някой друг, защото човек, който се поддава на моментните си импулси нарушава едно от основните правила на BDSM – с умисъл!

А вие как смятате?

Дали самоконтрола е толкова важен или е по важно да изпълним фантазиите си?

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.