от Lucifer

Знам, че отдавна не съм писал, но така се завъртяха нещата. Има още теми, които обещавам да пусна в най-скоро време. Теми, кои сериозни, кои не. Кои мръснишки, кои не … но това друг път …

Сега?

Сега ми се иска да говоря за нещо, което ме потресе … мен – човека, който се опитва да не бъде потресен. Става дума за отношението към бежанците.

Да, за онези „араби“, дето са избягали от страната си, само с това, което могат да носят в опит да защитят себе си и семействата си от ужасите на войната …

От сега искам да кажа, че не се смятам за добър – няма да се включа в благотворителна кампания, няма да помогна в събирането на дрехи продоволствия – нямам възможност (финансова и времева), но преди всичко нямам желание. Не веднъж от страниците на този блог съм казвал, че не съм добър човек – в този случай, не искам да се срещам с мъката на тези хора. Това май ме прави егоист … но поне си оставам човек, защото не желая да изгоня хората, които бягат и са намерили сигурно място.

Човек съм, въпреки нежеланието си да помогна лично. Разбирайте ме както си искате – няма да се обяснявам или да се оправдавам. Да – аз не давам пари на просяци, не участвам в благотворителни кампании и не храня бездомните. Коравосърдечен съм, но не отказвам правото им на живот. Това, че лично не помагам, не ми пречи да се възхищавам на хората, които го правят.

Но общественото мнение последните седмици ме накара да се почувствам добър … едва ли не светец пред масата създания, за които не мога употребя думата хора. Отношението на хората към бежанците, избягали от войната … желанието да ги изгоним и да не ги подслоним, да ги отпратим. Срам ме е от вас. Срам ме е, че се налага да деля една култура и една история с същества готови да откажат сигурност на някого. Срам ме да деля народността си с мерзост като вас.

Не мога да повярвам, че има мислещ, дишащ … изобщо смятащ се за човек примат, който да е готов да изпъди бягащи и желаещия да се чувства спокойно свой събрат, само защото … ами защото не го разбира.

Според сведенията се падат по 1100 лева на месец на бежанец, това включва настаняване, храна, лечение, но какво се получава – хората избягали от ужаса на войната попадат в лагер, в който ги държат гладни, а някакви политически нещастници се опитват да трупат политически дивидент. 1100 лева са много пари, признавам го. 1100 лева на месец са повече от колкото взима майка ми, която работи над 40 часа на седмица, но никога няма да завидя за тези пари. Това са пари, които се дават за да могат да се настанят и да се полагат грижи за хора избягали от ада. Искате ли ги?

Искате ги, нали?

А после аз съм алчния!

Да изгоним бежанците, защото били араби, терористи … ще ми се един ден да разберете как се чувстват – да сте изплашени, да се страхувате за себе си и за семейството си и вместо помощ да получите това, което давате в момента на тези хора.

Всички вие, които твърдите, че не трябва да помагаме сте измет … мърша и ме е срам от вас, защото цивилизоваността на едно общество се определя от това как се грижим за бедните, болните и онеправданите. Ако това, което показвате е вашето общество, то вие сте мърша.

Аз?

Аз съм лош, човек не милосърден. Аз ще стоя в страни, защото не съм от хората, които ще се включат и тайно ще се усмихвам на момчетата и момичетата от Оffroad Bulgaria, които носят дрехи и храна. Ще се усмихвам тайно и на всеки който прави нещо за да помогне на изпадналите в беда.

А вас, всички онези, които искате да изгоните тези, които нямат домове в които да се върнат, вас … вас ще чакам да изпаднете в такова положение, за да мога един ден да ви погледна в очите … и да ви обърна гръб, както и всички други, защото вие не сте хора, не сте хора и не заслужавате милост и съчувствие. Във вас няма достойнство, няма човещина … няма чест … и дори капката благоприличие е изветряла от празните ви съзнания.

Ваш,

Lucifer

3 Отговори на “За бягането и човещината … или защо аз трябва да съм по-добър?”

  1. Както има една приказка- всички сме хора на този свят…
    Утре ние може да сме на този кръстопът, и да ни откажат подкрепа.
    С какво бихме били виновни, като простосмъртни за действията на „главорезите“?
    Точно с нищо.
    Та така и тези семейства ..просто търсят помощ, подкрепа и спасение.
    Дано не се налага.. да го изпитаме лично.

  2. Същите мисли се въртят и в моята глава от известно време. Жалко е, но е факт – такива са хората около нас.

  3. Само не разбрах защо трябва да се усмихваш тайно?:D Иначе позицията ти я разбирам, обаче хората не са толкова толерантни към самите себе си, камо ли към „араби“, които не познават, не разбират и не искат дори да приближат, за да видят, че всички сме хора и разлика няма, когато човек се нуждае от помощ, няма значение какъв е..

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.