от Lucifer

Някой, някога, беше разказал приказката за вълците в нас. Знаете я – онази която казва, че в нас живеят два вълка – един добър и един лош и се борят за надмощие, но ще победи този, който храним повече.

Това не е вярно.

В нас винаги е живяло само едно животно – ние самите. Онова, което сме, без маските и оковите на съзнанието. Онова чисто аз, което се мята бясно в клетката на собствените ни задръжки.

Знаете ли онази част от вас, която иска да захвърлите всички ограничения?

Онази по-добра или по-лоша част от вас, за която правилата са за другите. Животното вътре в нас …

Звярът, който настоява за единствения правилен за него подход – този на зъбът и нокътят.

Звярът, който настоява да блъснете в пода главата на този, който не ви уважава и да се любувате на кръвта.

Онази част от вас, която настоява вместо да мълчите, да се изправите срещу тези които са ви наранили толкова пъти и да ги накарате да се гърчет. Да докоснете всяка рана, която знаете в душата им. Да дръпнете всяка малка, мижава струна от съществото им, която може да им причини болка и да стоите над тях и да се любувате на гледката.

Това не е лошият вълк.

Това сме самите ние.

Без маски, без задръжки. Без социални норми, които да следваме. Без зачитане на другите. Създания на чистата страст. Без мисъл. Без последствия.

Истинската битка не е между доброто и злото. Между бялото и черното. Истинската битка е между това какви сме и това какви си мислим, че би трябвало да бъдем. Битката е да преценим, кога да развържем звяра в нас, за да се погрижи за това, за което мисълта и социалната ни „отговорност“ не ни позволяват.

Но защо да го освобождаваме?

Защото това сме ние. Ние без лицемерието, на това да бъдем човечни … ние без маските, които носим … ние без мисълта за това, че можем да нараним другите … ние … Просто ние, такива каквито сме. И понякога „Аз“ е по-важен от обществения образ. И тогава единствения, който може да защити този „Аз“ е точно това, което е той без маските.

И може би звяра в мен ръмжи …

Може би съм вече твърде изморен, за да държа каишката …

Може би твърде много ножове стърчат от гърба ми … но за сега мълча … и ще мълча докато мога.

Ваш,

Lucifer

Един отговор за “За битката вътре в нас …”

  1. Приказката за вълците ми се вижда някак по реална. Всеки човек е и добър и лош и сам решава какъв да бъде спрямо другите.
    „Без социални норми, които да следваме. Без зачитане на другите. Създания на чистата страст. Без мисъл. Без последствия“
    Без мисъл? …
    И кога собствените ни действия насочени спрямо някои друг след това не са имали последствия?
    А да не започвам за социалните норми… Явно си се изморил вече от товара на другите. Вземи си „почивка“ от тях!

Оставяне на отзив за NG Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.