от Lucifer

Усещаше го …

Туптенето … бавното пулсиране на кръвта във вените му …

Виждаше го … тук пред нея … нищо не подозиращ…

Усещаше … почти вкусваше кръвта му … само за миг паника … само за миг докато зъбите и се впият и започне да изсмуква кръвта му… само за еди кратък миг жертвата и щеше да знае какво става… Винаги имаха толкова … краткия момент преди зъбите и да се впият и да ги опиянят с нейното влияние.

„Жалко.”

Беше го наблюдавала няколко вечери наред. Не беше нищо специално. Тя беше имала и по-добре изглеждащи, но не беше важно как изглежда … Не … Имаше нещо в начина по който се движеше: не бяха много хората които да се движат по това време или ако го правеха то бързаха … да се скрият от обграждащата ги нощ, но не и той … Той се наслаждаваше, приплъзваше се в Нощта … беше в стихията си…

Е тази вечер нямаше да се прибере … той беше неин … някой, може би щеше да намери обезкървеното тяло. Може би.

Стрелна се към туптящата вена на врата му. Не човешки бърза и нечовешки жестока. Водена само от импулса да се нахрани … да изсмуче този нещастник от живота който съдържаше. Само кратък миг … по-бързо от мигване на окото…

Съприкосновение … на грешното място! Нечия ръка я държеше за врата… пречеше и да диша … а зъбите и …

Зъбите и бяха на милиметри от врата му.

Не беше възможно!

Той я блъсна в дървото зад нея и приближи лицето си на дъх разстояние.

– Я да видим какво имаме тук. – погледът му се откъсна от очите и и бавно се спусна по тялото и. Не бързаше. Имаше цялото време на Нощта. – Аз не ставам за вечеря.

Беше усетил присъствието и още първата вечер. Бавното докосване на хищник. Но той не беше плячка. Хареса му това което видя. Познаваше вида и. Беше ги изучавал. Беше ги убивал. Беше им помагал. Но тя … Тя беше различна … нещо в нея докосваше нещо в него… там, не толкова дълбоко, но прилежно скрито от света. Тя докосваше това което беше той.

Загледа се в очите и … Красиви. Големи… Усещаше как волята и го обгръща. Усещаше как се опитва да го подчини, да пречупи този „АЗ”, който я беше стиснал за гърлото. Усмихна се. Не откъсна поглед от нея, но отпусна хватката около гърлото и … усети поемането на въздух и се наслади на повдигането на гърдите и. Имаше хубаво тяло. Хубави гърди. Усети моментния и триумф от това, че го е подчинила … Гледаше я в очите. Не искаше да изтърве момента … онзи момент в който ще го прозре …

Зениците и се разшириха, усмивката му също.

Ръката около гърлото и се стегна … Другата му ръка се плъзна по тялото и …

Бавно. Плъзна се нагоре по бедрото и … нагоре по задника и … с все същото бавно и неумолимо темпо и с все същата странна усмивка. Ръцете и се стрелнаха към ръката която я държеше за врата … напрегна цялата си сила … цялата сила на създание от нейния вид, но не мръдна. Никой не можеше да издържи на този напън. Даже другите от нея вид, но не и той.

Той само се усмихна малко по-широко, а другата му ръка се приплъзна под тениската и, усети докосването по кожата си. Не беше болезнено. Ръката му се плъзна на горе по гърба и, после бавно обратно на долу към кръста и.

Ноктите и се забиха в ръката, която я държеше прикована към дървото. Нокти разкъсващи плът с лекота, не му направиха никакво впечатление. Ръката му се плъзна по кръста и … после на горе … усещаше докосването му по корема си …

Харесваше му. Нещо в нея. Ръката му достигна гърдите и под тениската. Усети мекотата им. Стисна едната и гърда и се наслади на рязкото поемане на въздух. Значи все пак усещаше. Добре… пръстите му стиснаха зърното и и го усукаха. Викът и му хареса.

– Знаеш ли, харесваш ми. – гласът му беше тих и леко развеселен. – Мисля си да си поиграя с теб.

Измъкна ръката си изпод тениската и и с едно рязко движение я разкъса. Това което се разкри му хареса … Гърдите и бяха наистина хубави. Стегнати. Рязко я сграбчи за косата и я повлече към храстите. Тя се дърпаше. Усещаше волята и нечовешко силното и тяло които се опитваха да надделеят над него. Спря се. Обърна я към себе си … и я зашлеви със всичка сила.

– Спри, кучко! – гласът му повече не издаваше забавление, а беше станал студен и равен. – Искаш да се нахраниш с мен? Е, няма да стане.

Последва още един шамар и още един. Тя беше по-ниска от него. Тялото и се движеше гъвкаво, като на котка, грациозно. Той се усмихна. Височината и мускулната маса нямаше нищо общо тук. Тя сигурно с лекота би се справила с 5-6 човека, но той не беше … точно човек.

Завлече я там където искаше. Задържа я изправена и плъзна ръка на долу по корема и … бавно към колана… под дънките… не усети бельо. Спусна се по нежната кожа под корема и докато усети … Да. Точно това което искаше.

– Нали знаеш, че си кучка. – гласът му пак звънна с весела нотка. Измъкна ръката си от дънките и и я започна да я гали през тях, между краката. – Харесва ли ти, мръснице?

– НЕ! – гласът и издаваше напиращата паника. – Пусни ме! НЕДЕЙ!

Той отдръпна ръката си от слабините и. Повдигна пръсти между лицата им и ги облиза …

– Знаеш ли … Чудя се каква си на вкус. – с една ръка с лекота разкопча копчетата на дънките и и ги остави да паднат на земята. С другата си ръка я държеше за косата. Изправена пред него и гола. Ръката му се спусна между краката и. Усети пръстите му да галят устните и… Наслаждаваше се! – Само се чудя – с това „Не”, кого се опита да излъжеш…

Два пръста проникнаха грубо в нея и започнаха да се движат с ритмично темпо. На вън … на вътре … на вън … и вече не бяха в нея. Той вдигна пръсти между тях и съсредоточено ги облиза.

– Харесваш ми.

– Пусни ме! Моля те. – вече нямаше място за паника или страх. Той беше постигнал нещо което никой друг не беше правил …

– Не мисля. – стисна я за лявото зърно и освободи косата и толкова рязко, че започна да се свлича на земята, но увисна. Болеше, но за неин ужас и харесваше. Пръстите му пак бяха в нея, но този път по-грубо и по дълбоко.

Започна да я чука с 2 пръста, докато другата му ръка си играеше с зърното и – извиваше го, стискаше го, мачкаше го. Болката … болката се добавяше към чувството което пораждаха движещите се в нея пръсти. Триенето. Желанието. Безмълвните „не”-та и молби постепенно съвсем изчезнаха. Пръстите в нея станаха 3 и се движеха неравномерно. Ръката му се придвижи от зърното и нагоре … галеше я? Изведнъж я стисна за врата … спря и притока на въздух, но не спираше да я чука с другата си ръка. Гледаше я студено в очите … усмихваше се леко … пръстите му проникваха в нея … Искаше да си поеме дъх, но не можеше … усети как света започна да се свива в една точка в далечината …

Гледаше я в очите и се наслаждаваше на безпомощността и. Любуваше се на угасващото пламъче в очите и и на набиращия сила огън между краката и. Отпусна врата и и се наслади на повдигането на жадните и за въздух гърди. Знаеше, че не може да я удуши, но в нея имаше достатъчно човешко за да има нужда от въздух.

Изведнъж я пусна и отстъпи на крачка от нея. Наблюдаваше я свита в краката му.

– Дори не помисляй да бягаш. – гласът му не беше много повече от шепот.

– Защо правиш това? – тя почти хлипаше.

– Защото искам? – усмивката му се разшири.

Тя не изпитваше страх. Когато имаш толкова време колкото нея и си живял толкова колкото нея, е много трудно да се страхуваш, но нещо в него я плашеше до дъното на това което беше останало от душата и. Не разбираше какво става … не трябваше да става така! Нещо в цялата ситуация не беше на ред. Не можеше този … този човек, да и причини това …

Той се наведе, сграбчи я за косата и я изправи. Когато погледите им достигнаха едно ниво се загледа с любопитство в очите и … нещо в погледа му я накара да затаи дъх. Изненадващо другата му ръка се стрелна и отново я сграбчи за врата, отново спирайки въздуха и. Устните му се приближиха към нейните, без да откъсва поглед от очите и. Света за нея отново започна да придобива онази замъгленост … онова усещане за отдалечаване. Тя знаеше, че не може да умре … по-скоро да спре да съществува от липса на въздух, но и знаеше, че може да бъде удушена много пъти … Устните му докоснаха нейните и езика му си проби път през твърдата им съпротива  … успя да я целуне на сила, все така взрян в угасващия и поглед …

В следващия момент тя се намери отново на земята в краката му. Беше я пуснал точно миг преди да загуби съзнание … тя усети как паниката, страха и болката все по-силно се смесваха с възбудата, която той предизвикваше в нея.

Той се загледа в голото тяло в краката си. Харесваше му. Наистина му харесваше … Без да откъсва поглед от нея, събу дънките и слиповете си. Харесваше кафевите и очи, които сега го гледаха изпълнени с нещо средно между страх, страст и невъзможност да възприеме какво се случва с нея. Почти можеше да чуе мислите и.

– „Това не може да се случва на мен!” – наслади се на сепването и, когато произнесе това. – „Тази торба месо не може да направи това!”. Това си мислиш, нали?

Не дочака отговор, а я сграбчи за косата и напъха възбудения си член между стиснатите и устни.

– Само посмей да направиш някое грешно движение … – каза го спокойно, но това спокойствие я разтърси като нищо друго от стотици години на сам.

Беше и странно. Членът му пулсираше в устата и, а тя внимаваше. Наистина се стараеше да не сбърка, защото беше сигурна, че това което ще и се случи ще е по-страшно от всичко, което беше преживяла до сега. Той отпусна косата и.

Ръцете и се вдигнаха към това в устата и, но той я спря с едно единствено „Не!”

За свой ужас усети, че и харесва. От много много време не се беше чувствала толкова … Толкова какво? Уплашена? Възбудена? Жива?

Той я гледаше съсредоточено и се наслаждаваше на всичко. Ръката му се спусна бавно към лицето и и … я помилва.

– Браво, кучко.

Тя усети как той все повече се втвърдява в устата и. Нещо в нея се прекърши. Възбудата и достигна своя праг и я заля. Вече не и пукаше. Той се усмихна по начин по който до сега не го беше правил тази вечер – почти нежно … и това я накара да изтръпне, повече от което и да е негово действие. Той се дръпна от нея, сграбчи я за косата и я изправи. Пръстите на другата му ръка потърсиха онова място между краката и, където все едно се беше разгорял пожар. Той проникна в нея с 2 пръста и ги извади за да и ги покаже блестящи от соковете и. Бавно ги облиза …

– Сладка си, кучко. – докато казваше това, върна пръстите си между краката и. – Не мислиш ли?

Набута влажните си пръсти в устата и. Тя се зае да ги облизва. Харесваше и.

– Кучка! – беше леко развеселен. Дръпна я към себе си и я целуна отново. Грубо. Страстно. Нетърпящо съпротива и този път не му оказа такава.

Блъсна я към дървото зад нея, завъртя я. Без думи я накара да се наведе и де се подпре на него. Изправи се зад нея …

Част от нея не можеше да възприеме какво се случваше, част от нея нямаше търпение.

Точно с едно движение проникна в нея.

Тя извика и се подпря по добре на дървото. Той започна да се движи бавно … не бързаше. Всеки път оставяше само намек от себе си между срамните и устни и после се забиваше до дъно в нея. Всеки път когато члена му излизаше от нея, тя се опитваше да го настигне … да го усети още малко в себе си. Всеки следващ път по-добре успяваше да усети ритъма и да го посрещне, притискайки се по плътно в тялото му.

След известно време се дръпна от нея … усети как члена му я гали между срамните устни … после на горе.

– НЕ! – в момента в който осъзна какво ще направи се уплаши. – Недей! Моля те!

Той не и отговори, само постави набъбналия си член пред дупето и и започна да натиска бавно. Без да бърза. Усети съпротивление, но не спря …

Тя усети как прониква в нея … прехапа устни за да не извика … усещаше го как прониква. Бавно. Изключително бавно … сякаш я набиваха на кол. В един момент усети, че целия е в нея. Усети как се притисна плътно към нея. Ръката и сама се спусна към клитора и и започна да го търка. Той не я спря … едната му ръка я сграбчи за косата, а другата му се спусна към гърдите и. Усети как започна да се движи бавно на вън, извън нея, докато в нея остана само главичката му, след което отново бавно започна да влиза в нея. Това се повтори 3-4 пъти. Скоро започна да забърза темпото. Усещаше го … усещаше го така добре в себе си. След един момент беше спряло да я боли, а присъствието му в нея повишаваше възбудата и. Тя продължи да мастурбира, докато той я чукаше отзад и си играеше с гърдите и. Подпря лицето си на дървото за да може да използва и другата си ръка.

Той излезе от нея … рязко … без предизвестие и се отдалечи на крачка разстояние. Само чу гласът му.

– Стой където си и не спирай да правиш каквото правиш.

Чу го да рови из дрехите си. След миг пак усети члена му задника си. Харесваше и. Искаше още.

Нещо изсвистя и тя подскочи от удар по гърба, който почти я накара да загуби въздуха си. Завъртя се за миг само за да види колана му, който се спускаше отново върху гърба и. Чу плюенето и усети болката. Той не спираше да я чука, а тя да мастурбира. Ударите по гърба и се стоварваха все по често и все по силно.

Усети как напрежението в нея се увеличава … усети че всеки миг ще свърши. Усети набираща сила възбуда … Той се дръпна от нея, сграбчи я и я хвърли с гръб към дървото на което се беше опряла. Нямаше сили да стои права и желание да спре това което набираше сили от пръстите и, за това се свлече … Грубата кора се търкаше по разранения и от колана му гръб, но това беше само едно допълнително ново усещане, което да прибави към опияняващия коктеил в който беше затънала. Усети колана му около врата си. В един момент осъзна, че не може да диша, но не и пукаше … всичко беше започнало да става сюрреалистично. Усети члена му на устните си и го пое, без да се замисли. През главата и минаваше само 1 мисъл: „Нека да не загубя съзнание преди да свърша …” …

Беше опияняващо.

Болката.

Удоволствието.

Члена в устата и.

Пръстите между краката и.

Изведнъж избухна. Оргазмът я заля на вълни. Помете я. Размаза я. Удави я. За един кратък миг сетивата и избухнаха.

След няколко мига осъзна, че продължава да мастурбира, а члена му е в устата и. Чу и гласът му:

– Спри. – за кратък миг не знаеше за какво се отнася, за това спря всичко което правеше. Той я сграбчи за косата и започна да я чука в устата. След няколко тласъка усети как за момент застина … Усети как се изпразни в устата и. – Гълтай.

Тя преглътна. Нещо в гласът му дърпаше струни в нея, които нямаха нищо общо с волята. То отстъпи крачка на зад и се загледа в нея.

– Ти си мръсна курва, нали знаеш? – гласът му беше спокоен и равен. Той се завъртя, обу се и се отдалечи в Нощта.

***

Докато се обличаше си мислеше за него. За тази „торба месо”. Имаше нещо в него, не беше сигурна какво, но знаеше, че това което той и причини тази вечер … Тя се усмихна на болката от тениската покриваща разранените и зърна. Докосна вратът си, където пръстите му бяха оставили сини петна. Радваше се, че не успя да се нахрани с него.

3 Отговори на “Вампир (18+)”

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.