от Lucifer

На скоро попаднах (отново) на един списък, незнайно от къде свален, озаглавен „90 неща, които да свършиш преди да навършиш 30“, където най-прилежно си бях отметнал какво съм свършил до момента. Вътре, наред с детинските неща от сорта на „да препиеш с текила и после да имаш 3 дневен махмурлук“ имаше и точки, които ме накараха да се замисля. От там и идеята за тази тема.

Според вас кои са нещата, които трябва да постигнете в този живот преди да постигнете така наречения преломен момент в живота – великото 30? Кои са нещата, които трябва да си направил преди да навършиш 30 за да можеш да се смяташ за постигнал нещо през младостта си? И след като на мен ми остават някакви си 3-4 години, този въпрос си ме гризе.

Какво съм постигнал до сега, което да смятам, че е важно да се отбележи и то по хронологичен ред?

1. Да си намеря работа.

От рано съм възпитан на работа. Наще никога не са ме карали на сила да си търся работа, но още от 1-ви клас имах седмичен лимит на джобните. Знаех с колко пари разполагам от началото на седмицата и това ме караше да пестя, да се съобразявам и да мисля в перспектива. За това и първата ми работа беше лятната ваканция след 10-ти клас. Усещането сам да си вадиш парите. Да разполагаш с средства, които са си твои и само ти решаваш за какво да ги профукаш (най-често книги, но това е друга тема).

2. Да правя секс.

Няма по-велик момент. Не знам за вас как е, но това си е знаменателен момент в живота на всеки млад мъж. И е вярно, че първата не се забравя …

3. Да опозная себе си. Да видя силните и слабите страни в характера си и да се науча да ги използвам.

Още от гимназията бях поставен пред избор, който се надявам никой да не му се налага да прави. Поради определени причини ми се наложи да поставя под пълен контрол емоциите си. Да науча къде са силите на характера и, кои са слабите ми страни, а от там и как да използвам и двете, за да си пробивам път с лакти и зъби в този живот.

4. Да се влюбя.

Хах … поредния „екзистенциален“ момент в живота.

5. Да се науча да отстоявам гледната си точка въпреки всичко.

Да се научиш, че когато си сигурен, че си прав ТРЯБВА да отстояваш гледната си точка. Независимо дали опонента ти е 2 пъти по-силен и има избухлив нрав и предпочита да използва ръце вместо думи. Научих се, че ако съм прав, то нищо не бива да променя възгледите ми – нито спора, нито шамарите, които разклащат зъби.

О, да … и се научих да си тръгвам с чест и да отдавам дължимото на работодателите си – тези които са се държали зле, са виждали много проблеми, тези които са се държали добре (дори да са ми посягали на края) са виждали само приятелско отношение. Научих се да правя разликата между работодателя и човека.

6. Да се науча, че има много малко по-важни неща от добрите приятели.

Семейството е хубаво нещо, но добри приятели на които да можеш да разчиташ и още по-важно – те да могат да разчитат на теб са незаменими. Хората на които можеш да се обадиш когато си затънал до гуша в проблеми или които ти звънят в 03:00 сутринта, за да се оплачат … това са хората, които край нас правят живота поносим.

7. Да се науча, че ако искам нещо – трябва да го взема или постигна сам.

От както имах първата си работа спрях да искам пари от наще. Не, че спряха да ми дават някакви джобни за училище, но спрях да искам пари от тях за излизане или големи неща. Мога да се похваля, че от 4 платени семестъра в ТУ – Варна, родителите ми са платили 1. Мога да се похваля, че единствено първият ми телефон (Siemens M35) е подарък от наще за Коледа. Научих се да разчитам на себе си и да се справям сам, а не при всеки проблем да казвам „Тате, ДАЙ!“.

8. Да науча, че единствения начин за развитие е да не спираш да учиш нови неща.

Каквато и работа да съм имал през последните 8 – 10 години, независимо дали е била само през лятото или е била постоянна, винаги съм усещал как след първоначалния пристъп на обърканост и оправяне в новата атмосфера, настъпва една улегнала рутина, която кара творческото съзнание да закърнява. Винаги след един определен период от време започвам да се усещам, че ако не се захвана с нещо странично ще закърнея, ще спра да разсъждавам и ще загубя възможността да мисля „out of the box“. За това и независимо къде работя и каква ми е работата, винаги имам по 2 или 3 проекта, които са тотално различни и към които прибягвам, когато усетя заливащата ме вълна на рутина (и да – този блог е един от тях).

9. Да се изнеса от вкъщи.

Всъщност не ми беше толкова зле в нас, но в един момент на човек му идва идеята, че ако иска да е самостоятелен, не може да го прави докато не заживее отделно от родителите си. Колкото и да е странно за мен си беше трудно решение. Въпреки, че майка ми е overprotective и че с баща ми сме толкова силни характери, че понякога предпочитаме да си мълчим само за да не се скараме, ми беше трудно да се изнеса от нас, но това беше правилно решение.

10. Да се науча да се справям сам.

След изнасянето, вече нямах друг избор. Аз съм мързеливо говедо. Ако имам лесен избор, ще го направя. За това не си оставих такъв! Изнесох се на 500 км. от нас. По този начин не оставих възможност на мързеливият ми мозък да намери някакво извинение за да си остане вкъщи, където мама переше и готвеше (и аз мога да готвя и дори се научих преди да се изнеса). След като се изнесох, много бързо се научих как се справя човек сам. Как да се пере и как да разполага с средствата и времето си сам.

11. Да започна да градя кариера.

Да започнеш нова работа е лесно. Но да се докажеш и да започнат да те оценяват, това вече е по-трудното. Да докажеш, че можеш. Да покажеш, че може да не си един от най-знаещите, но за това пък имаш по-широк набор знания … да се докажеш като част от новата си среда и да видиш как започват да се обръщат към теб за помощ … да усетиш, че те оценяват … това е невероятно усещане …

12. Да се науча да отсявам хората покрай себе си.

С този проблем се сблъсква всеки. Обградени сме от много хора, някои от тях стойностни, някои не си струват, дори да ги наплюеш … Смятам, че вече мога да преценявам кой какъв е с висока точност.

13. Да си купя жилище.

В момента държа в ръцете си последния документ, който трябва да представя в банката. Вярно е че жилището още 299 месеца е на банката, ни нека не издребняваме … един от тези дни ще седна да напиша цялата одисея …

А какво още ми остава(поне според мен самия)?

13. Да си купя жилище.

Не може човек цял живот да живее на квартира. Искам място което да нарека свое. Моето си вкъщи. Място, където аз да съм си „в нас“. Това е важната ми точка за тази година. Скоро смятам да я преместя в горната група – на вече направени неща.(преместено от горе)

14. Да „оглавя“ семейство.

Да срещнеш правилния човек. Да го спечелиш и още повече да го задържиш … това е изкуство … това е битка … която смятам да водя, защото винаги съм искал партньор в живота си – някого с когото да споделя всичко – и доброто и лошото, някой който да ме опознае и да ме разбере … и най-важното да ме приеме такъв какъвто съм.

15. Да изградя кариера.

Да си създам име и да докажа, че мога. В професионалната сфера.

16. Да започна да работя за себе си.

Няма винаги да работя за някой друг – рано или късно трябва да започна да работя и за себе си.

17. Да изкарам висше или поне да го започна.

Аз съм просто устроена личност и оценката ми за успех може да не е много висока, но си е моя (а и познавам хора, които са на много над 30+) и не са постигнали и половината. Ще ми се да прочета вие какво мислите. Специално ми се иска да поканя няколко човека:

@mpeshev

@ju

@Saaabina

@ltinuviel, ако реши да излезе от почивката, разбира се …

@DidiGK

@vasvalch, ако може да се откъсне от ученето разбира се …

както и всеки друг, който има желание. Иска ми се да разбера какво разбира всеки от нас под „личностен успех“.

Ваш,

Lucifer

11 Отговори на “Преди 30 … или какво е да си постигнал нещо.”

  1. Луци, благодаря за поканата 🙂
    темата е готина, аз излязох от почивката, макар че още не мога да включа на скорост отпреди 😉
    даже честно казано, започнах един драфт, ама не съм го довършила 🙂

  2. Любимата ми тема !

    Странно ми е че през призмата на 30-те , които навърших преди точно шест месеца , целия ми списък с важните неща ми се струва повече от странен.

    -Независима съм финансово от 16-годишна.

    -В гимназията научих за комплексите – или ги приемаш и ги преодоляваш или оставаш в графа слаб. В случая открих самоиронията Jи се смятам за силна.

    -Научих че по-важно нещо от приятелите НЯМА – сега на 30 годишнината ми събрах 40 човека и мога да се закълна във всеки един от тях!Обичам ги !

    -Научих че свободата е най-красивото изживяване –не ме интересува хорското мнение , правя каквото смятам за правилно и не се притеснявам от решенията си.

    -Имам собствен апартамент-такъв един само мой , всяко нещо в него е МОЕ ! Горда съм J

    -Открих какво е любов – истинска , без очаквания , без ограничаване – съвършената(тя не трае повече от 3 години ) .Научих че никога , ама никога не трябва да виниш другия – хората или се обичат или не-никой не е виновен , когато чувствата си отидат.

    -Работех в дискотеки , по-цяло лято се зареждах с приятели на палатки , танцувах , срещата с много и различни хора е в топ списъка за самоусъвършенстване , пътувах –мечтата Китай стана реалност , изучавах различните култури и т.н.

    -Завърших университет , няколко курса , предстои магистратура.

    -Професионалист съм в работата си.

    -Почти се научих да шофирам , след месец ще имам и автомобил J

    Всяка крачка напред е малко дело в името на изграждането –обаче…будиш се на 30.

    Ужас.

    Нищо , Нищо , Нищо – Нищо не е достатъчно .

    Какво трябва да направя за да се чувствам пълноценен човек?

    Не знам.

    На 30 съм в пубертета!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.