от Lucifer

Днес щях да пиша за страха и собствените си преживявания по време на земетресението … но 23 май отново ме връхлетя … ей така из невиделица, като всеки друг 23 май … все по една и също време всяка година … но все не го усещам как се промъква …

Всяка година на 23 май, когато ми напомнят че е 23 де … се замислям за едни определение хора, които някога, много отдавна бяха част от живота ми. С тях израснах и имат ключова роля да съм това което съм. Понякога дори ми е трудно да си представя колко време е минало от последния път в който ги видях всички на куп … 9 години …

Без да го осъзнаваме, хората с които се разделяме на абитуриентската си, не са учителите или съучениците ни. Това са хората, които са били покрай нас докато се минавали през пуберитета. Нашата социална среда. Нашите приятели и врагове. Всеки от тях е оставил по някаква част от себе си в нас и ние в тях. Разделяме се с части от себе си. С това което сме били и тези които са ни помогнали да станем това което сме.

За моя радост или нещастие попаднах в един странен клас. Една група от хора, която ми помогна много да открия себе си, за което ще съм им винаги благодарен.

Не знам дали съм го казвал, но в гимназията бях едно момче с 26 женски. Всяка до една странна по своему. И всяка една ме научи на нещо. Винаги съм твърдял, че в гимназията имах 2 избора – или щях да изляза гей или това което съм сега. Винаги съм се радвал, че успях да запазя сексуалната си ориентация. Тук мъжката фантазия обикновено се включва и започва да си представя картини на близост между жени, целувки … това онова. Далече сте!

Тези които работят в преобладаващо женски колектив, от своя страна, започват да цъкат с език и да предлагат съболезнования … е не беше толкова лошо.

Беше приятно, беше и кошмарно. И всяка една от тях ме научи по нещо за мен самия.

Да поемам отговорност и да съм готов да си платя за това. Добре, че глупавите, ревниви бивши гаджета успяваха да бъдат усмирени с думи … че днес можеше и да фъфля без предни зъби като говоря.

Това, че един човек знае цената си, не означава, че не може да се опита да си вземе повече.

Че да уважаваш някого, е много по-важно от това да го харесваш. И че хората трябва да заслужат уважението ти.

Че добрите приятели са всичко, което човек има накрая. Приятели с които може да не се чуеш цяла година, може да не ти се обадят за рождения ден, но ти знаеш че са някъде там и трябва само да вдигнеш телефона и звъннеш или че те ще направят същото, когато имат нужда от теб.

Както и на много други неща, които стоят в основата на това което съм днес.

Но може би най-важното, което ми е останало дълбоко вкоренено е уважението към жените. Може да съм женкар, мръсник и простак, но мога да си го позволя, защото това не нарушава уважението, което изпитвам към тях. Много хора ми се смеят, когато им кажа, че съм дресиран да съм кавалер, но това си е точно така: представете си какво става ако проявиш неуважение към една от 26 змии … you will never see the end of it!

Разбира се не липсваха и сладките моменти – още 8-ми клас се бях нагледал на цици – жените обичат да се хвалят една на друга с новите си сутиени. Имаше и показване на прашки … и в някакъв момент забравят, че има едно момче, което винаги гледа на правилното място … еххххх …….

Благодарен съм на тези момичета за това, което излязох от гимназията. За човека, в който израстнах благодарение на тях.

Всички ние, колкото и да не искаме, се определяме от хората покрай нас. Да, всеки гради себе си, но използва другите за огледало в което да се огледа. Аз имах късмет да имам 26 различни красиви огледала, които да ми покажат по малко от мен самия. 26 момичета, сега жени, които да ми помогнат да погледна на нещата, по начин който малко хора имат възможност.

9 години по-късно, все още ви благодаря. Предполагам, че и след 19 и 99 пак ще имате едно благодаря от мен.

Ваш,

Lucifer

Пост 36 от поне 100

Един отговор за “Благодаря, момичета …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux