от Lucifer

Понякога нещата се нареждат, понякога не … а има преиоди в които хем се нареждат, хем не … всичко е странно и смесено. Може би мога да го отдам на това, че съм недоспал и серотонина в мзъка ми е малко или на умората и бавно напредващата депресия, но седейки сега в автобуса, пътувайки към работа, не мога да не се запитам „Why, THE FUCK, се занимавам с всичко?”. Предполагам, че като се наспя едно хубаво, този въпрос няма да стои на дневен ред, защото смисъла ще изплува от отдавна потопените в умора кътчета на ума ми …

Понякога ми се иска да не бях такъв. Да ги нямаше тея mood swings, когато съм изморен и да не си задавах екзистенциалните въпроси, които тровят умореното ми съзнание … но за съжаление не става. Всъщност нямам причина да се разочаровам и да губя смисъла на нещата, защото всичко се развива благоприятно за мен, но понякога наистина ми се иска да мога да се предам и да не се опитвам винаги да владея ситуацията, да се оставя по течението и да се оставя на живота да ме понесе … колко по-лесно би било … но някак не ми се отдава … дори когато сякаш нямам сили да стискам Живота в мъртва хватка, опитвайки се да се наложа, все от някъде намирам резерви … резерви за които самият аз не знам, може би за това и са ми странни тези, които се оставят по течението … които са изпуснали юздите на собствения си Живот и се носят на където ги отнесе.

Не мога така. Винаги съм твърдял, че има начин да се направлява това което се случва. Дори да се наложи да хвърлиш всичко, което имаш … дори да е напразно, поне ще знаеш, че не си се дал без бой. Не си се понесъл по течението. Някак си не разбирам хората, за които „Така ми било писано” е оправдание. Майната му на писаното. На мен може да ми е било писано всичко, но знам че каквото съм постигнал, съм го постигнал драпайки със зъби и нокти. Винаги съм смятал, че наистина е по-добре на края на земния си път да не съжаляваш за твърде много неща, които е можело да направиш или да се чудиш какво би станало, ако нещо не се е случило по този начин. Лично аз не мисля, че бих съжалявал за много от нещата, може би само за няколко неща, които е можело да направя по на време (например да тръгна след някого, кокгото оставих да си тръгне без да му кажа … ), но няма значние … стореното – сторено.

Понякога, в моменти като този, когато наистина имам нужда от малко повече почивка … когато съм на края на физическите и психическите си сили, ми се иска да съм малко по-просто устроен. Иска ми се нещата да бяха прости покрай мен и да не се налагам да полагам толкова сили за да се боря със самият себе си … само за да бъда себе си.

Понякога просто трябва да напиша това, което ми се върти в главата и да го споделя със света, дори да е несвързано, дори никой да не разбере, самият акт на това, че е там някъде … написано и го има, ми помага да не ме притиска толкова силно.

Дори аз имам своите демони, а такива излияния са моят начин да се преборя с тях.

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.