от Lucifer

Наскоро се сдобих с нов лаптоп.

Знаете ме, че съм почитател на Slackware и цялата KISS философия и се радвам на прозрачността, която Slackware дава. За съжаление новия ми лаптоп използва nVidia Opitmus технология, която по принцип има за цел да оптимизира използваните ресурси и други бла бла бла глупости. За радост на цялата Linux общонст обаче от nVidia са излезли с съобщение, че Optimus няма да се поддържа от Propriety nVidia Driver-ите … Кофти тръпка за всички, включително за мен.

За моя радост има 2 проекта, които са се заели да „заобиколят“ отказа на nVidia и са създали 2 продукта – Bumblebee и Ironhide. Лично аз предпочетох да използвам Bumblebee, като една идея по-стабилен. Тук дойде и първия ми сблъсък с проблеми – въпреки, че Bumblebee има някакъв вид инсталатор, който е OS независим, за да го подкарам под Slackware трябваше да се преборя с цяла група малки проблемчита – прекомпилиране на драйвери, нови Kernel Headers и други такива неща, с които наистина не искам да се занимавам и да ги правя при всяка смяна на Kernel или излизане на нови драйвери. За това реших да мина на OS за която има пакети. За мое най-голямо съжаление Slackware не е една от най-използваните OS. За това и се насочих към Ubuntu.

Първото, което осъзнах е, че трябва да забравиш за инсталацията от флашка … на 3-я или 4-я път захапа, а на 6-я или 7-я успях да го инсталирам. Инсталатора е направен цветничък и с ограничени функции (ще стигна и до alternate, спокойно). Направен е като за … полуидиоти, да не кажа като за цели. Функционалността му е ограничена и то много, но за това пък има звук по време на инсталация, и мишка и wi-fi. След като го инсталирах и си прехвърлих нещата от старата машина се заех да го поразгледам. Това беше преди около седмица, и бях с Ubuntu 11.04.

Добре, признавам, че е красив, но аз никога не съм си падал по многото eye candy. Признавам, че и да имаш толкова много software на върха на пръстите си, също е много удобно. Това обаче, което не ми харесва е че не виждам как се случват нещата. Самата система е направена лесна. предполагам, че ако го инсталирам на баба ми, дори тя ще се справи. Единствените неща които не работеха out of the box, бяха Pulse Audio-то, което караше Skype да забива (за това го подмених с native ALSA) и NetworkManager, който като изскочеше малко по-висок трафик и ми зависваше безжичната мрежа.

След като си поиграх няколко дни, реших, че не може така и трябва да си криптирам диска. От опита си със Slackware знам, че няма по-лесно нещо от това:

Създаваш /boot partition

Създаваш LUKS partition и в нея изплющяваш LVM дяловете, които ти трябват.

Да де, ама дори с alternate инсталатора на Ubuntu, нещо, което на Slackware ми отне 15 минути първия път, тук ми отне поне по 45. Като го правих около 16 пъти, докато постигна система която да функционира. Приключвайки LUKS/LVM инсталацията, която между другото ТРЯБВА да се прави от диск, защото от флашка не искаше да стане, колкото и да я мъчих, получих нотификацията за Ubuntu 11.10 и автоматичен upgrade към него. Знаете ме как съм с новите неща – дай да ги видим. Автоматичния upgrade мина без никакви сътресения и системата продължи да си работи без проблем … до 8-я пореден рестарт, когато GRUB-а отказа да захапе. Реакцията ми е ясна (и добре че имах пълен backup само на около 20 часа) – Инсталатор, delete all partitions, reinstall, upgrade.

Сега съм благополучно на версия 11.10 и мога да заявя, че не е толкова зле.

Като цяло мнението ми е леко раздвоено. От една страна Ubuntu е правено като за идиоти, разбирам това, но ми липсва прозрачността на Slackware. Вярно е, че Slackware не е никак Userf friendly, дори мога да кажа, че e user hating OS, но една стабилна система със LUKS/LVM и Slack се вдига от веднъж и отнема около 2 часа с настройка и update до current. Докато това на Ubuntu е почти невъзможно. Това което съм видял до момента от Ubuntu е, че е своенравна и капризна система. Освен това 11.10 няма хубава GUI – Unity е тежко, тромаво и сложно за конфигуриране (да не кажем, че има неща които не мога да настроя), а Gnome Shell е пълна боза. За сега съм се спрял на Unity 2D с малко twaks, но ще чакам нещо по подходящо. Дори не искам да говоря за XUbuntu с неговия XFCE … няма дори да се пробвам да го слагам. Ако някой има идея за свестен GUI – да свирка. Но за това пък в Ubuntu имаш достъпа до толкова хубав software за който update-и излизат веднага, а не се налага да си ги компилираш/чакаш да ти ги направят.

Като цяло, мисля че ще се спогодим с Ubuntu, ако се научи да слуша. Пък и нямам много избор, ако искам да си играя StarCraft 2 и сега вече и Lineage 2, която чакаме да пуснат Free To Play за Европа.

Но от сега си казвам, че няма да сложа Ubuntu за каквато и да е система, която ми трябва за друго освен за End user usage. Server-ите ми ще продължават да са си на Slack.

Ваш,

Lucifer

5 Отговори на “Ubuntu 11.10 … или a Slacker goes Ubuntu.”

  1. Cinnamon е разработка на linux mint, съвместима с gnome 3. На убунту 11.10 се инсталира по следния начин:
    sudo add-apt-repository ppa:merlwiz79/cinnamon-ppa
    sudo apt-get update
    sudo apt-get install cinnamon cinnamon-session cinnamon-settings
    След това излез от системата и при влизане избери cinnamon.
    Освен това ще можеш да избираш и още няколко десктопа gnome (което си е gnome 3), gnome clacis и gnome clasic (без визуални ефекти)

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.