Разочарование …

Разочарование …

Може би това ми е най-големия проблем. Сядам и правя нещо. Ей така уж за хората … и в момента в който остана не разбран се разочаровам. Кога ли ще науча най-просто правило … знам го и винаги го забравям. Хората са глупави … но винаги се надявам да не е вярно. Винаги се надявам, че ще спрат, че ще се замислят за миг.

Но не би … и някак си това ме ранява. И после как да имаш желание да правиш нещо? Как да се опитваш да направиш нещата по-добри, като всяка твоя стъпка се спъва, само защото не е част от това, което други смятат за правилно.

Може би … може би просто не трябва да правя нищо. Трябва да оставя всичко така. И ще отмине … ще изтече и ще изчезне оставяйки само лош вкус, а аз няма да правя нищо.

Fuck that!

Колкото и да съм разочарован няма да оставя някакви да ми се налагат. Да се научат да мислят. Не съм виновен, че хората са глупави!

Ваш,

Lucifer