от Lucifer

2070483342_f25de960e5_zОтваряш шкафа и се взираш …

Прилежно подредени някога … а сега нахвърляни с остатъци от ред …

Ръката ти се протяга и нещо дълбоко в теб ти подсказва кое за какво ще ти служи …

Някакъв трепет … отдавна забравен … толкова отдавна не усещан, че за миг те кара да се усмихнеш …

Някаква част от теб, отдавна заспала се протяга и хваща едно по едно … някои оставя, други захвърля … защото не можеш да рисуваш така по платното на нейното тяло … и виждаш … не усещаш всяко въже … всяка щипка … всяко докосване, с което ще рисуваш по нея … звяра във теб потръпва при вида и идеята за колана, твореца – за мекото въже в ръцете …

И някъде там, една част спяща до скоро се усмихва … усмихваш се и нямаш търпение …

Има някаква магия в това да избираш въжетата си …

Като бои на художник …

Като длетото на скулптор …

Като тънкото перо на композитор …

Като белия лист на писателя …

Защото всеки път започваш от там – избираш въжето с което да започнеш. Въжето с което ще превърнеш тялото срещу себе си в свое творение … И когато твориш, просто така, заради хората или заради животинското в себе си чуваш тихия шепот, на онова което взимаш от старата раница … не само въжето, но част от себе си … онази част от теб, отдавна заспала … заспала със старата раница в шкафа, събрала въжетата, познали телата …

Но тази част е будна …

Защото има платно … не платно, което ще избяга … не платно което да покаже … не малко – творение за самият себе си … и с въжетата в раницата понасяш и част отдавна заспала … понасяш я за да я събудиш, защото идеята за докосването … за краткия миг на взаимна интимност, когато въжето ти стяга кожата и … онзи кратък миг, когато се любуваш на всеки възел, защото го правиш … дори не за себе си, а за вас … защото за тези кратки мигове се събужда онова отдавна заспало … момчето което някога мяташе въжетата в раницата, сега прибрана в шкафа …

И се усмихваш … някак далечно, но толкова тук … защото … просто защото отдавна не си се чувствал така … толкова свободен и толкова обвързан … с някого за когото си струва да вземеш въжетата и да ги метнеш в раницата …

Ваш,

Lucifer

Снимка:  ~*Leah*~

Един отговор за “Раница пълна с въжета …”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux