от Lucifer

Хората, които ме познават, най-често използват 2 определения за мен – overprotective и параноичен, и никак, ама никак не са далеч от истината. Специално що се отнася до параноята.  Понякога си мисля, че бих бил много по-добре, ако не се вманиачавах толкова много за неща, като сигурност на машината ми и защита на информацията, но не мога да се стърпя. В някакво извратено отношение – има смисъл, но не толкова когато се отнася за личната ми информация.

Има твърде малко неща, които някой може да открадне, когато се отнася до лична информация за мен и да ме заболи достатъчно, за нещо малко по-серизоно от това да си сменя паролата. Но виж компроматите, акумулирали се по харда ми за други хора са нещо различно. Това е и една от причините харда на личния ми лаптоп да е винаги криптиран, а ако правя бекъпи, те да са на добре защитен физически хард, който съм сигурен, че няма да изчезне. Пощите ми може да имат слаби пароли (под 12 символа), но абсолютно всяко място от където някой може да се добере до склада ми с неща, които имам само аз, е защитено по всевъзможни хитри, подли и неприятни начини.

Наложи ми се да си дам личния лаптоп на ремонт. По една или друга причини, лаптопите ми винаги завършват в сервиза, но познавайки собствените си навици или си вадя харда или го оставям криптиран (мисля, че S.M.A.R.T. теста стига), но този път това не помогна. Наложи се натоварващ тест, който трудно ще тръгне от flash-ка и ще прочете криптирания диск. Избора ми беше или да си дам паролата за encryption-а или да отида до сервиза и да си отключа машината. Както можете да предположите – избрах второто… и с цялата си наглост висях зад гърба на техника, докато пускаше тестовете и правеше проверките.

Защо, ще попитате …

Защото приятелите ми преди много, много време са се научили, че от мен, по компютрите, които ми дават за ремонт или поддръжка не могат да скрият нищо – по един или друг начин се докопвам до всичко там (от къде мислите, че съм акумулирал толкова много компромати?). Това разбира се, не е такъв проблем, защото тези компромати не напускат харда ми, освен при регулярния пълен бекъп. За това и не мога да допусна който и да е сервизен техник да остане без наблюдение на собствения ми хард, който не е специално почистен за този сервиз.

Може би съм параноик …

Може би просто съм предпазлив …

Но предпочитам да ме смятат за леко откачен, от колкото да допусна, честно откраднати от мен материали да попаднат при някой друг.

И моля ви, преди да започнете да ми четете морал и да ми казвате, как тези неща не са там за да бъдат копирани или свалени, помислете си – не бихте ли направили същото – не бихте ли копирали всички тайни на някого, не за друго, а поради чистото любопитство. За да си отговорите на изгарящия въпрос – какво се крие там … какво не ми казва …

Всички ние сме любопитни до болка … или до глупост. Просто аз се грижа да си навирам носа подготвен.

И не се бойте – ако компютъра ви е попадал в мен и е имало какво да се открадне от него … шанса е че съм го откраднал и съм го скрил на сигурно място …

… Да и твоите порно снимки … да и онези на бившата/бившия … да … и тези, спокойно … иначе си много хубава гола …

Мисля, че съдейки по собственото си поведение имам пълно прави да вися зад гърба на всеки, който ми сяда на компютъра!

А вие параноясвате ли … или по-скоро – врете ли си носа в чуждите тайни?

Ваш,

Lucifer

Снимка: John1954Moi

 

Пост 80 от поне 100

Един отговор за “За параноята … или да си вреш носа подготвен!”

Оставяне на отзив за За параноята … или да си вреш носа подготвен! | К+ Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.