от Lucifer

angel_tyrael_vs_diablo_by_bohy-d4yltfm

Разделение … това винаги е било основно човешко състояние – целия свят се дели на два вида хора – ние и другите. И докато ние сме ‘тези зад които стои правдата, винаги другите са онези, които искат да ни навредят и от които трябва да се пазим. Такова разделение съществува на всяко ниво в обществото в което живеем – от най-високото (запад срещу изток) до най-ниското (моето семейство срещу другите роднини (само не ми казвайте, че нямате някой роднина, който да е застанал от кривата страна на семейството ви)).

Няма да забравя, когато преди време ме заведоха на една лекция по социология, в която обясняваха за проблемите на модерното общество, за всички онези неща, които го провалят – въздигането на живота в най-висок идеал, консумаризма като благодетел и други такива примери, които чисто и просто обясняваха деградацията на модерното общество. Но едно от основните неща, които ми направиха впечатление беше твърдението, че обществото не е монолитно – че има вътрешно разделение, което му пречи да изгради силни връзки.

Дори между близки по идеологически смисъл структури се забелязва разделение. Сякаш човек има нужда да се разграничава от другите по някакъв начин. Да се определя като част от група, която не е друга група. Да дели света си на „Ние“ и „Те“. Колкото и да е странно това не е изненадващо – едно такова елементарно разделение на света в който живеем ни дава решение на 2 основни личностни нужди – „Ние“ ни осигурява усещането за приобщаване. „Аз“-ът ни е част от една група, има някаква структура, която едновременно е по-голяма от индивида и може да го определи.

Но за да има „Ние“, трябва да има от кого да се разграничаваме – за да можем да сме част от нещо, трябва да можем това нещо да го разграничим. За това ни трябват „Те“ – онези срещу които да застанем. Онези, които са другите – не задължително врага, но задължително различни, по начин който да ни откроява. „Те“, „онези“, „другите“ дават възможността да е чувствам по-добри. Да застанем на по-висока „позиция“ било то морална или идеологическа спрямо някого. „Те“ ни дава, лъжовното понякога, усещане, че сме по-добри. Че сме по-възвишени … че сме с нещо по-специални.

В повечето случаи това разделение е чисто имагинерно, защото тази граница между „нас“ и „тях“ е само в главата ни. Тя се изгражда благодарение на заблуди. В основата си ние сме хора – дребни същества, затворени в собствените си съзнанийца. Определяме света само в светлината на собствените си разбирания и концепции … Много често другия не е толкова по-различен от нас, само защото говори по-странно или гледа на света през друга светлина.

Но той е „Той“, част от „Те“, които не са „Ние“ и изобщо не е „Аз“. Това полюсно разделение е в основата на обществото ни и то няма да се промени. Не мисля, че трябва да се промени – самото ни общество е плод на противопоставянето. Еволюцията е битката на по-приспособимия да оцелее, премахване на неуспешни промени в структурата. Обществото в което живеем е просто по-социално.

Винаги е имало „Ние“ и винаги ще има „Те“ – в момента разделението е идеологическо – човек срещу човек, но това е само защото няма друг животински вид на тази планета, която да бъде „Те“ – никое животно не представлява опасност за нас. Нищо, което вирее на тази планета, не може да ни накара да се обединим, да бъдем „Ние“ в различията си, срещу „Тях“ … ако не ми вярвате – вижте реакциите когато се случи някое природно бедствие или когато външната заплаха е достатъчно силна.

Устроени сме да гледаме навън за лошото и в нас за доброто. Имаме нужда от противници, от врагове, защото това е единствения начин да се чувстваме част от нещо. И това няма да се промени … не знам и дали трябва. Противопоставянето на култури и идеологии е това, което кара нещата да се случват – състезанието с другия. Желанието да се разграничиш. Да си по …

Ваш,
Lucifer

Изображение: Bohy

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.