от Lucifer

По някаква причина следвам conservative.bg във фейсбук. Може би от времето когато бяха нещо друго. Имат доста интересни гледни точки, понякога леко не съм съгласен с анализите и заключенията до които достигат, но вчера (защото това ще го публикувам сигурно ще го публикувам утре сутринта), бях леко сащисан от статия озаглавена „За ползата от вероучението“ на Иван Стамболов. Знам, че не трябва да съм съгласен с всичко, което чета и като цяло съм съгласен че всеки има право на мнение, но статията на господин Стамболов ми се струва доста подвеждаща.

Аз, самият, не веднъж съм изразявал силното си пристрастие към агностизмът, дори клонящ към атеизъм. За мен идеята за интелигентният дизайн е не толкова забавна, колкото комична, възможността да сме образ и подобие на висша форма на разум, меко казано ме кара да се кискам. Но това са си моите вярвания. Които може би трябва да останат в страни. Това което ме накара да се впусна в този отговор, всъщност е липсата на сериозна рационална оценка в статията.

Нека от началото да изложа позицията си, с думи ясни, кратки и прости – аз съм за вероучението в училище, АКО НЕ СЕ НАБЛЯГА НА ЕДНА РЕЛИГИЯ. Вярата е много хубаво нещо, имането на вяра – също. Но ако децата ще се запознават с религия, нека се запознаят с нея така както се запознават с биологията или химията – нека се противопоставят религиозните течения на Християнството, нека се разгледа разликата между Мюсюлманството и Християнството, нека се разгледат разликите в будистките училища. Религията е опиат за масите, но за съжаление тя е неразделна част от цивилизацията ни. За това нека се разглежда цялата.

Имам няколко много сериозни лични дилеми с позицията на господин Стамболов – започвайки от първият абзац, в който обявява църковният клир за най-висшият съдник когато става дума за вероучение. Е да ама не. Не живеем в 18-ти или 19-ти век. Образованието е светски процес и едно преподаване на религия, каквато и да е религия трябва да се подчинява на много повече от това дали е канонично вярна. Не става дума за познаване на религията. Дори напротив – става дума образование. За развитие и израстване на подрастващо поколение, които трябва да живеят в светския свят. За това и не мисля, че църквата е най-подходящият съдник. Да, МОН може да са леко бавно развиващи и не винаги най-острият нож в долапа, но поне се опитват да се грижат за израстването на децата, докато църквата, всяка църква, просто иска още слуги.

Колкото и да е трудно на автора да повярва – аз съм се интересувал достатъчно от религия. Но не само от християнство – мога да бъда атеист и агностик на няколко различни религии, ако мога да се изразя така. Въздигайки Християнството като единствената морална опора на човечеството е … нека го нарека късогледо, просто от уважение. Простите общочовешки принципи, които се пропагандират като произлизащи от Религията на Христа, не идват от там. Иисус не е единственият месия който е стигнал до тези общочовешки истини. Някои са отишли дори по-далече – Сидхарта Гаутама и неговото „Стремежът води до страдание“ е една идея по-напред от христово „обичай ближният си“, но разбира се за това трябва се прочете малко повече и да се вникне в проблема, а не просто да се говори.

Християнството е толкова морална религия, колкото и мюсюлманството – зависи от хората, които следват тази религия. Когато говорим за морална страна нещата нека разгледаме религията така както тя разглежда другото – нека я разгледаме в корупцията и покварата, в тщеславието и алчността, която изяждат клира, докато той сочи демоните на атеистите. Нека я разгледаме в гей скандалите и оргиите, които обхващат светата майка църква, докато излизат отци и обявяват една или друга глупост като божия дума.

За да може една религия да е морална отправна точка, за да може една религия да проповядва любовта към ближния и човеколюбието, самата тя трябва да обича хората и да е човеколюбива, а не алчна и човеконенавистна, каквито са всички клонове на християнството в момента. За да може една религия да е стожер на морал – тя трябва да е морална, а не лъжеморална.

Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжи … това не са християнски истини, това е основата на социалният договор. Това е основата на това, което наричаме цивилизовано общество, и за това най малък принос има религията. Моралът трябва да идва от човека. Добротата не трябва да бъде заставяна под страх от наказание, а трябва да бъде възпитавана като норма. Твоето добруване е също толкова важно колкото и добруването на другия. Това не са някакви чисто религиозни постулати, не – това са чисто човешки правила, които всеки от нас трябва да възпита първо в себе си.

И да – съгласен съм че има два вида хора – тези които искат да подобря действителността и тези, които искат да подобрят самите себе си. Но за да подобрим действителността в която живеем, трябва да променим първо себе си към по-добро. А първата стъпка към това е да имаме собствено разбиране за добро и зло, а не такова наложено ни от някаква морална патерица, каквато е религията.

А вие смятате ли, че трябва да има вероучение в училище и какво?

Ваш,
Lucifer

 

Снимка: https://www.piqsels.com/bg/public-domain-photo-fzznf

Един отговор за “Не плачете за майката църква … или вяра срещу религия.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.