Днес сериозно смятах да не се занимавам с политика. Имах си толкова готина темичка от снощи (точно преди да си легна приятелката ми ми я подхвърли), но какво да се прави – понякога живия живот е по-интересен от философията …
Обещавам да спра да пиша за кафявата партия … обещавам … ако спрат да правят неща достойни за за тази поредица …
Ако сте се разхождали из центъра на София, трябва да сте видели едни много красиви трансформатори – нарисувани и украсени със стил … е вече не. От днес сутринта няколко от тях са украсени с едни кафеви постери (да същите от снимката която използвам вече три дни) и на тях стои грозната мутра на един … абе и аз не знам как да го нарека. Ето ви изгледа – в Дневник
И все пак …
Предизборна кампания – хората трябва да си лепят плакатите, нали така?
Ама защо трябва да се унищожава нещо, направено за да разкраси сивата действителност? Или ако не е кафяво то не струва?
За пореден път … за пореден път действията на разни хора ме оставят без думи – вместо да се стараем да излезем от сивият скучен облик. Вместо да пазим малкото, наистина творчески неща, разни хора смятат че е добра идея да ги покриват с плакати пропагандиращи идеи, нямащи нищо общо с творчеството и развитието. Вместо да покажат, че могат да пазят, разни смешковци рушат …
жалко, бях част от този проект миналата есен
Това каза един приятел който ми прати материала. Наистина жалко. Но по-жалкото за мен е друго – има хора, готови да разрушат нещо, сътворено от друг. Не по друга причина, а за да пропагандира посредствени идеи. Жалко е че се намират хора, готови да унищожат изкуство, пък било то и улично, само и само тяхната „идея“ да достигне до малко повече хора … и то посредствена … обричаща идея. Кафяво бъдеще залепено върху цветна реалност. Разрушаване на една идея за да се наложи отказ от идея. Обикновенност покриваща специалност …
Къде е хумора ли? И защо серията постове се казва „предизборен хумор“?
Защото всички тези хора са смешни. Глупави, ограничени, но най-вече смешни и трябва да им се изсмеем в лицето. Да кажеш не на омразата с усмивка. Да кажеш не на пошлостта с усмивка … по-лошо – да ги изпроводиш от живота си със смях. Със гръмък и непрекъснат смях, докато вървят с наведена глава и се покриват в дупките си, защото точно това трябва да направим всички – да им се присмеем. Да ги приемем за виц. Не много смешен, но все пак забавен – в опитите им да ни спечелят. В желанието си да постигнат нещо … те са вица. Те са хумора … и като хумор трябва да си знаят мястото – в покрайнините на социалния и политически живот – смешници, които да излизат да ни забавляват.
Всички онези, които рушат без ясна цел … всички те трябва да бъдат осмети … да бъдат изгонени със смях. За това това е предизборен хумор … защото те са вицове, които трябва да бъдат разказани! За да не позволим да ги вземем на сериозно.
Ако се налага ще оставя всички други теми за след изборите, но тези вицове трябва да се разкажат. Трябва да ги среща смях когато решат да говорят …
Ваш,
Lucifer
Вашият коментар