от Lucifer

Промъкваш се в сенките … и гледаш. Гледаш хората. Гледаш лъжите и измамите им, подлостите … отровата, която бълват … не само към теб но и един към друг. И всеки път се чудиш защо?

Защо продължаваш да правиш това, което правиш. Защо продължаваш да хвърляш усилията, които хвърляш и да правиш всичко което правиш, само за да излеят злобата си върху теб.

Понякога просто няма смисъл … няма смисъл да правиш нищо. Мислиш, че няма смисъл, защото не го оценяват … и после се появява някой нов, неопетнен от всичко и ти вдъхва вяра … дава ти желание, макар и за малко да продължиш и да правиш неща за хората, които не те харесват. Които понякога те мразят … и то само и единствено, защото не си им позволил да рушат …

И така … и така продължаваш за следващия … и до следващото разочарование … малко по малко давайки от себе си…

Ако някой чете, може да си замислил защо го пиша това … защото бялото поле за писане ми е приятел … защото мога да нахвърлям каквото искам и да знам, че ще стои тук … а дали някой ще го прочете или не … но това няма значение.

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux