от Lucifer

Помните ли онези отдавна отминали за, поне за мен, времена, когато Интернет-а още на dail-up? Онези времена, когато кабелната телевизия означаваше 3-4 български програми, един видео stream от видео и 20-30 сателитни безплатни канала?

Последните 2 дни си ги припомнях с едно от любимите ми сериалчета от онова време.

На скоро видях двата нови филма за Батман и ги дръпнах за да ги гледам (да знам, че е пиратство) … и после се сетих за една реплика прочетена на скоро в twitter, която гласеше нещо от сорта на „Любимите ви филми от детството, сега изглеждат глупави и смешни”, за това реших да я проверя. Реших да си изтегля Batman:Beyond – продължение на оригиналния Batman The Animated Series, с който ни радваха българските телевизии през и много преди периода за който споменах малко по-горе.

Гледайки серия след серия от тази 2D анимация си припомних времето, когато го даваха всяка събота вечер по Cine 5 и как никой не можеше да ме измъкне тогава от нас. Трябва да съм бил 15-16 годишен. Точно подрастващ младеж и всяка събота вечер, в 22 се замъквах в другата стая, за да не преча на наще. Пусках големия ColorStar телевизор (за по-малките – това е марка телевизор от много много отдавна … мисля, че наще са го купили когато съм бил на между 2 и 5 години).  Опъвах се на пода в хола, или си завъртах фотьойла (ритайки някаде на стрни „атарито”) и сядах да гледам всеки следващ епизод (както се оказа все още помня целия първи сезон и около 3/4 от втори).

Не знам защо, но гледането на филми, сериали или анимации от онзи период от живота ми, винаги ме връщат тогава … връщат ми усещането на онова отдавна изгубено време, когато нещата бяха други, грижите ми бяха други … такива кратки досецис миналото ми ме карат да се чудя дали съм пораснал вече (да не дава господ). Но поне открих, че това за любимите филми от детството не е вярно. И за да не кажете, че просто Batman: Beyond е хубава анимация (между другото отварящата тема е на Static X), ще ви кажа че направих този експеримент и с други любими филми.

Гайвър ме върна във времето на пиратските видеотеки, когато видеото беше това което компютъра е сега – нещо почти задължително за всяко домакинство …

Интересно ми е на вас как ви действа „преглеждането” на стари и любими … и вас ли ви карат да поемате една кратка разходка по алеята на спомените …

Ваш,

Lucifer

 

4 Отговори на “Алеята на спомените … или как ни връщат познатите неща …”

  1. Добро утро 🙂 Като видя нещо старо (особено поп-културна отправка), като правя уточнението, че за мен старо е вс. от 90-те години :Р и изпадам в някакво безумно умиление, примесено с малко носталгия 🙂 Разбира се, връщам се назад, когато съм била дете, и ми е някак хубаво, защото 90те години поне за мен бяха прекрасно време да пораснеш (абстрахирайки се от всички политическо-икономически фалове, разбира се). Малко съжалявам за децата си, защото те никога няма да имат онова примитивно детство в стил „Синьо Лято“, каквото имахме ние… Хех 🙂 Ето, виждаш ли?

    • Виждам аз …

      Понякога и аз се замислям за това какво ли детство ще имат моите деца … странно ми е и не мога да си го представя … надявам се само да се си загубят времето пред компютрите (като мен).

    • Хахаха … това дори няма нужда от изказване. Това е максима, която се е доказала през вековете …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux