от Lucifer

Днес отново гледах един много любим филм (колкото и да е несериозен) – Ван Уайлдър. Една от ключовите реплики там е:

Don’t take life too seriously, you’ll never get out of it alive.

Elbert Hubbard

Аз съм първият, който ще признае, че обмисля и премисля всичко. Всяко мое действие е поне обмислено. Много рядко се оставям на момента и си позволявам да действам без план, подкрепен от резервен план, подкрепен от резервен план за резервния план. Има хора, които загубиха много време да се опитват да ме накарат да се оставям на емоциите си и дори ме обвиняваха, че нямам такива (което не е толкова вярно) или че ме е страх от тях.

Но дори когато съм обмислил следващите си n стъпки и съм предвидил повечето възможни изходи, продължавам да не гледам на живота сериозно, защото в момента в който го вземеш на сериозно и забравиш как да му се надсмиваш … според мен спираш да живееш и започваш да се бориш за съществуване. Ако спреш да се надсмиваш на себе си, на хората край теб, на живота като цяло, то има ли смисъл да продължаваш да се бориш … има ли смисъл да се опитваш да постигнеш нещо, ако не можеш точно преди последната стъпка, да погледнеш на зад и да си кажеш:

„Печеля или губя, няма значение! Да стигна до тук беше забавно … Но мама ти мръсна, ако не спечеля!“

Не казвам, че пътя е по-важен от целта. Казвам, че целта и пътя са достатъчно важни.

Защото в края, в последните искрици на това, което наричаме Живот, в онзи момент в който осъзнаем, че няма да има следващ и всичко което сме постигнали са спомените, то от пътя и от целите зависи дали ще излезем от него с усмивка, със смях или с съжаление.

Аз лично винаги съм предпочитал да гледам на живота, като на голяма шега. И въпреки, че се опитвам да постигна всичко, което мога, никак не се впрягам на проблемите или провалите.

Аз смятам да изляза от Живота със смях и със миниатюрна доза съжаление.

Смях – за всичко, което съм постигнал, за живота, който съм преборил, който съм хванал за гушата и разтърсил.

А съжаление … за моментите в които съм го оставил той да ме тръска …

А вие как предпочитате да излезете?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Ако Смъртта е такава каквато е на тази картинка, може да дойде във всеки момент … само не знам, кой кого ще вземе!

Броячът показва 100 дни 20 часа 58 минути и 35 секунди, а това е пост 3 от поне 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux