от Lucifer

Г: Как те нарече отца ти, синко?

А: Нарекоха ме да бъда славен. Родителите ми избраха името към което се стрмях в живота.

Г: А ти как се нарече?

А: Нарекох се гордост, защото славата без гордост не може. Защото славата без гордост е нищо.

Г: Значи и отца ти и ти самият си избра не богоугодни имена? И сега в края си дошъл да молиш за моята прошка?

А: Не съм дошъл да моля за прошката ти, защото да молиш за прошка, означава да съжаляваш за стореното, а аз не съжалявам за стореното. Нито за доброто, нито за злото, което съм сторил, защото те са били въпрос на избор.

Г: Нима не почиташ волята ми? И не скланяш глава пред своя създател?

А: А нима волята ти, не е била да имаме волята да избираме и свободата да го правим сами? И нима скланяне пред нея не би било точно отнемането и? Освен това моят създател са родителите ми, а не ти. Родителите и хората край мен оформят това в което се превърнах приживе, не волята ти.

Този малък диалог ми хрумна сутринта докато се прибирах към нас. В трамвая бях се хванал до седалката на една възрастна жена, която четеше някакво библейско тълкувание. Очите ми са силни, а и буквите бяха големи за това и си позволих да се зачета. Страницата, която четеше в началото, говореше за християнската добродетел във всеки един от нас … и как я няма. Как зрънцето светлина било погълнато от сянаката на себичните мисли … и не можело да разцъфти и залинявало и изчезвало. Как само непоколебиамта вяра в Бога била добродетел …

Чудно ми е що за бог ще да е това?

„Бог създал човек по негов образ и подобие и го дарил със свободна воля…” – следователно ние сме свободни да мислим правим каквото решим. След като сме образ и подобие господно, значи нашата кретивност, мисленето, което сме развили въпреки наставленията на неговите наместници … значи всичко което сме постигнали трябва да е свято, но не било. Църквата, разни проповедници и така на татък ни учат, че сме малки, недостойни и грозни, и всичко което имаме е по милост на някакъв всевишен дух, който ни е създал. Е съжалявам но не мога да го приема – ако ни е създал със свободна воля, значи сме свободни и независими и сами избираме правилното и неправилното.

Свободата на избора е това, което отличава човека. Дори спорейки само в тесните граници на Библията, основното нещо, на което се поставя акцент е че човека е създаден СВОБОДЕН! Със собствена воля и собствена креативност.

Друго което ми направи впечатление от книжката на жвната беше описанието на ангелите … на небената армия и как ние бяхме сръвнявани с тях като „малки и недостойно, жалки създания потънали в мрак и пълзящи в калта земна”, докато слугите господни бяха описани като „хиляди на хиляди, дестки хиляди на десетки хиляди светли създания, незмерно красиви, озарени от безмерната красота на божественото провидение и озарени от божествеанта воля”. Нима Господ ни е създал грозни и долни и все пак по негов образ и подобие …

Позамислете се мили вярващи … макар, че вяра и мисъл се изключват … но знае ли човек – надеждата умира последна …

Ваш,

Lucifer

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

WordPress Appliance - Powered by TurnKey Linux