от Lucifer

Все повече порастваме … е кай пораства, кой направо одъртява и все повече забравяме детското удоволствие, което сме изпитвали от различни неща … колкото по-сериозни ставаме, толкова по-трудно става просто да се забавляваме … да се наслаждаваме на малките неща и по детински да се любуваме на света.

Колко често напоследък сте отделили време за да зарадвате детето вътре в себе си?

Онази очарователна малка част от вас, която упорито отказва да порасне и винаги гледа света с широко отворени очи изпълнени с любопитство … И не се опитвайте да кажете, че нямате такава. Може останалата част от вас да е пораснала и да е станала сериозна, но някъде там дълбоко се крие онова дете, което се радва на захарния памук и балоните.

Замисляли ли сте се колко по-забавно щеше да е всичко, ако го оставяхте за момент да потича свободно, без сериозната част от вас да го направлява и да му казва какво е правилно и какво не?

Аз лично отказвам да порасна. Макар и отдавна да съм загубил детинската си наивност и да не мога да гледам на света през очите на детето в мен, отказвам да се откажа от него. От онази част останала в мен още от времето, когато пръчката беше меч или кон, а дървото – къща или космически кораб. С фантазия, неограничена от факти и факт изпълнен с магия. Да, вече не се радвам на балоните, а и захарния памук остава лицето ми лепкаво. Шареното не ме радва и не се впечатлявам от шарени играчки. Загубил съм и вкуса си към сладкото, но някъде там под всичко, което съм все още се крие едно дете.

Да успееш да извлечеш не само удоволствие, но и онова – детинското … ококорено удоволствие от нещата. Да откажеш да пораснеш, не за друго, а просто така – на пук на света. Няма ПЪК!

И въпреки, че мога да погледна залеза и да знам, че светлината се пречупва в атмосферата по такъв и такъв начин, и еди кои си частици придават такъв и такъв цвят … или да оценя красотата му и да го опиша с думи, дори да го споделя с някого … някъде там под практичната и романтичната част в мен все още има две широко отворени очи, които гледат горящото в небето слънце с отворена уста, сочат с пръстче и викат „Уууаааауууу …“.

Тази детинска част, която бавно губим … която бавно погребваме докато растем, независимо дали практично или романтично … тази детинска част е това, което наистина ни позволява да гледаме на света покрай нас различно. Докато практика в нас ни дава силата и знанията да се справим със света … докато романтика в нас ни дава възможността да творим и да му се любуваме … то детето вътре в нас ни дава възможността да му се радваме … точно да се радваме на всичко, като малки деца и никога да не губим очарованието от света, който ни заобикаля.

А е толкова лесно да не пораснеш … просто от време на време прави нещо за детето в себе си … просто напук … и от време на време му купувайте по един сладолед … не защото сте депресирани … а просто така …

А вие кога за последно оставихте детето във вас да се забавлява?

Ваш,

Lucifer

Пост 47 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.