от Lucifer

8361089793_695a9763c4_zПод поста ми за 50 shades of Gray (между другото – трябва да седна да напиша анализа и на другите 2 книги, но толкова да не искам да си причиня това мъчение) се заформи малка дискусия, за това що е BDSM и къде е разликата между BDSM и насилие.

Винаги съм започвал такива постове с думите „BDSM не е насилие“, но къде е разликата все пак? Защо това, че бия приятелката ми с колана, да е по различно от това което прави бай Ставри от село Уйново с жена си?

Разликата е, както някой сигурно вече са предположили, в това, че на приятелката ми и харесва и във всеки един момент може да ме спре. Не е нужно да се разревава или да моли за през сълзи. Не, достатъчно е да каже „Стига“ и аз ще спра.

Разликата между BDSM и насилие е много съществена и, в същия момент, изключително елементарна – BDSM е доброволност.

Някой да им проблем с термина?

ДОБРОВОЛНОСТ! Жената до мен е избрала да е с мен. Аз не я задължавам да търпи или да понася нищо, но и не и спестявам нищо. И точно тук е тънкия момент – дори и увлечен в играта и в причиняването на болка, аз внимавам за нея. Внимавам за това как реагира тялото и, къде я удрям, колко силно я стискам и къде съм я завързал. Понякога се налага да познаваш подчинените си по-добре от тях самите. Да влезеш в главата им и да ги пазиш от собствените им желания – колкото и да иска да я смелиш от бой с колана, от теб зависи да прецениш колко и до къде да стигнеш, така че не само после да не си личи, но и да не те намрази за изпълнението на собствените си желания.

В повечето BDSM отношения има нещо, наречено Safe Word. Понякога е е една, понякога са няколко, в зависимост от това, дали подчинената страна иска да спре или да се намали силата на това, което и се случва. Аз лично предпочитам да разчитам на партньорката си да ме спре. „Стига“ или „По-леко“. Без сложните думички … просто доверие – нейното доверие, че няма да прекаля и моето доверие, че ще ме спре. По-този начин запазваме отношенията си.

Дали ще е само в спалнята или ще пренесем тези отношения извън нея, важното е доверието в другия – да те спрат, когато се увлечеш. Доверието и взаимността са най-ценните … защото отвъд тях лежат всякакви капани. Дали ще е случайни наранявания, дали ще е престъпване на лимити, всичко останало се намира отвъд доверието и правото на избор.

Доверието към другия … и доверието на другия към теб.

Желанието да откривате нови граници и хоризонти … да се опознавате един друг … за да си имате по-голямо доверие. Да прекосявате заедно непрекосими до преди това бариери. Бариери, разположени  там където най-трудно се прекосяват – бариерите в главата на двамата – доминиращия и подчинения.

Няма книга с правила. Няма серия от инструкции, които да ви покажа и да ви кажа това е BDSM. Няма показател, по който човек да различи обикновения насилник от доминиращата BDSM личност. Има три основни правила – SSC (Save Sane Consensual /Сигурно С умисъл и По взаимно съгласие).  И точно тези три малки правила са голямата разлика между двете. Може да тероризирам приятелката си на публично място … да я пошляпвам по задника и да и причинявам болка, но ще спра ако не и харесва и ще откача много лошо, ако видя някой да прави същото с човек на който не му харесва. Има една много тънка граница между двете – доброволността и взаимното удоволствие и ако се прескочи тази граница, остава само едно животинско състояние, което не е нито цивилизовано, нито дори човешко …

И не, това не са двойни стандарти … защо на мен да ми е позволено, а на муцуната срещу мен да не и е?

Защото, когато аз плясна приятелката ми по задника или я зашлевя, знам как да го направя, така че да не и навредя. Освен това знам, че и харесва … моментната болка … изтръпването … публичността … дори малкта доза унижение … аз ще съм до нея после, за да я прегърна, когато иска да се сгуши в мен. Ще съм там и за да и кажа, че е прекрасна …

Доброволност и доверие … и взаимност … толкова взаимност, колкото не можете да си представите – всеки получава по нещо от тези отношения и е доволен от тях …

А вашата връзка такава ли е? Получавате ли всичко, което желаете и давате ли всичко, което другата страна желае?

Ваш

Lucifer

Снимка: Soket Chup

2 Отговори на “BDSM и насилие …”

  1. Уважавам хората, които знаят какво искат и могат да го кажат на партньора си. Уважавам смелостта да стигнеш до собствените си граници, особено пред публика. Винаги съм смятала БДСМ за връзка основана върху взаимно доверие и общи сексуални интереси.
    Истината е, че в повечето случай в една връзка (независимо от какъв характер) упражняваме сложен танц на взаимна толерантност (а понякога просто търпимост). Чудя се до каква степен една средностатистическа връзка ще издържи на доверието и откровеността на БДСМ – а.
    Имам предвид способна ли е една двойка да оцелее, ако партньорите застанат един пред друг без „грим“, толерантност и тактичност. Просто такива каквито са и заявят точно какво искат от живота и партньора си. Убедена съм, че поне 80% от хората изживяват целият си живот без да са посмели да направят или поискат това което желаят. Дали е възможно? Ти казваш, че ТЯ ще те спре, ако се отнесеш и ти разчиташ на това. А дали съпругата смее да каже на мъжа си, не гледай цяла неделя футбол, а ми обърни внимание, защото връзката ни се разпада и ме губиш?!
    Погледнато така, коя връзка е по-здравословна за партньорите?! Чудна работа.

Вашият отговор на нел Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.