от Lucifer

Днес сутринта, преди лягане, една приятелка направи много интересна забележка: „Аз съм динозавър. Не желая и да науча какво е това социална мрежа и как се използва. Както има хора, които не успяха да преминат от IRC и ICQ на Skype.“

Все по-рядко има такива, но все още се намират. Всички ние, забили поглед в бъдещето и настоящето, се опитваме да се адаптираме. Приемаме новите неща, разучаваме ги и се хвърляме с главата напред в търсене и използване. Но дори и ние, тези, които се адаптираме, има неща от които не желаем да помръднем. Любима технология, на която и е изтекло времето, но въпреки това използваме.

И все пак, ще каже някой, толкова ли е трудно да научиш да ползваш Facebook или twitter?

Всъщност тук дори не става дума токова за трудност или нежелание, колкото за това, че хората не харесват идеите на новите технологии. Новите технологии повишават интегрираността ни в глобалното село, помагат ни да сме по-близки и по-достъпни с всички други, но за сметка на това отнемат сигурността ни. Не свободата, а сигурността. Обективно погледнато Facebook е най-голямата дупка за личната ни информация, ако не сме внимателни.

А дори и да сме внимателни – с малко социална инженерия, аналитична мисъл и досетливост, можеш да откриеш всеки в социалните мрежи. Споделен пост, написан със специфичния начин на изразяване, защитаване на подобни идеи и всякакви други такива малки каламбури, могат спокойно да доведат хората до истинската ти идентичност, ако не желаеш да я споделиш.

Точно тази идея на близост и отвореност отблъсква повечето от „параноичните динозаври“ – онези, които се чувстваха спокойни и скрити зад псевдонимите си, зад аватарите си и текста който набираха, за да се появи, много преди да знаем какво е like, retweet или mention. Аз никога не съм се старал да се крия, защото не съм имал причина да го правя, но дори аз си признавам, че смятам социалните мрежи за голяма дупка в защитата на личната информация и ако не бях такъв ексхибиционист и не ми пукаше толкова малко кой ме познава и кой не, надали щяхте да ме намерите в някоя от тях.

Самата идея на социалните мрежи противоречи на навиците, които тези хора са придобили през годините. Навици, превърнали се в условни рефлекси целящи да защитят това, което не искат да се показва на всички. Може би, в един определен момент, дори аз ще изостана от тренда не технологиите и ще се превърна постепенно в такъв … архаичен динозавър и постепенно ще изостана.

Ваш,

Lucifer

Снимка:  david_s_carter

 

Пост 91 от поне 100

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.