Аз съм паразит.

Впивам се в хората, изсмуквам живота от тях и си тръгвам. Взимам усмивките им, безполезните им факти, богатсвото им. Скапвам ги. И си отивам.

Аз съм хищно растение.

Примамвам с красота и чар и… те поглъщам в себе си. Разграждам те и те съграждам наново. Но новото “Ти” е просто скрап.

Аз съм хамелеон.

Познай кой цвят съм днес. Познай коя маска нося.  Познай какво стои зад маската.  Всеки ден е Halloween.

Warning!

Аз съм човек.

Точно като теб.

Без украса.

Love Lines? По-скоро бих изшмъркала две линии кока.

Иван.
И все пак си стоим в неговата стая, където няма нито един атом живот, а той се опитва да ме “прелъсти”
- Кога ще те имам пак?
- Не знам. Зависи. По принцип никога. Защо искаш да ме имаш?
- Харесвам дълбоката ти уста и големите ти гърди.
Това наистина ме разтопи.
- Знам – казах.
- Е, искаш ли или не? – настояваше той.
- Може би…
-Just yes or no?!
- Ok, fine… От мен да мине.
Разтворих краката си.

Станислав.
Видях го едва след като го извади от мен.
- С това ли ме чукахте онзи път, с твоя приятел?
- Да. Защо?
- Странно , мислех, че е по-голямо. Cute colour, tho.
- Ненаситница.
- Мерси.
Станах от леглото и отидох да си взема душ.

Mr. “Не помня как се казваше”.
Рано сутрин. В леглото му.
Той се събужда и първата му реплика е:
- Искам да ме изнасилиш.
Усмихвам се доволно и изпъвам тялото си така, че да му се прииска още повече.
- Когато си взема белезниците от бившето гадже.
- Не може ли без белезници? Аз няма да се дърпам много.
- Не, не може. А сега млъкни.
Целунах го и го направихме отново.

Михаил.
Логвам се в skype.
[17:24:02] Мишо: ко стаа
[17:24:12] Нора без захар.: хуя ти
“Пак му се ебе” – мисля си…
Идиотите се сещат за мен само, когато им се ебе. Умни мъже.
[17:28:12] Мишо: как е даскалото
[17:28:14] Мишо: работата върви ли
[17:29:19] Нора без захар.: според мен това не те интересува
[17:29:40] Мишо: след като мислиш че е така направо чао ти казвам
[17:30:05] Нора без захар.: чао
Този път лесно се отървах.

(Бел. ав. – Sorry. Наистина мисля, че на никой не му пука. Всъщност, I’m not sorry at all. И на мен не ми пука.)

Преслав.
-Значи снощи си свършила пет пъти? Не те е срам!!!
- Наистина не ме е срам.
- Искам да опитам.
- Не се съмнявам.
- Дори и за момент ли?
- Дори и за момент.
Можех да бъда по-словоохотлива. Да го възбудя, да го.. Но ми се спи и съм в bitchy mood.
Чао.

Махнах се от скайп.
A-ha – Forever Not Yours
За всички, които ме имат… и които никога няма да ме имат истински.

Теодора.
- Не мога да разбера какво му харесват на Бойко Борисов
- Мен малко ме дразни.
- И мен. Ама гаджето си уреди с банка. Пък ние, дето намираме кусури, без банка ще седим.
“О, боже… Притрябвала ми е банка… Повръща ми се от банки. Повръща ми се от капитализъм.” и тук се напрягам изключително много, за да продължа разговора по подобаващ начин. Без да повърна.
- Абе за к’во ми е банка. Стига ми хубава къща и хубава кола – казвам със закачлив глас, без изобщо да го мисля.
И тогава тя ме порази с горчивата истина:
- Къщата и колата пари не носят. Само взимат.
Аз си помислих, че съм доста заблудена. И че тя добре си е направила сметката.
И после се сетих за bg-mamma. Не знам защо.
Стана ми малко лошо от мисълта.

Mr. “Не му знам името въобще”
- Голяма си кучка. Само прелъстяваш мъжете, ама като стане напечено се дърпаш.
- Мерси.
Наистина ми хареса това, което каза.
- И какво сега? Излиза, че съм дърт и грозен нахалник, който няма никакъв шанс с теб?
- Аз казах единствено, че си нахален. Другите две са твое лично творчество.
- И все пак?
- Все пак, не. Никакъв.
- Нищо чудно, че нямаш късмет с мъжете. Много пробираш…
Нямаше какво повече да кажа, затова си тръгнах и отидох да хапна нещо.

И сега няма какво да кажа повече.
Чао.