Archive for April, 2009

Студена пепел се стеле по пода -
спомен от огън отдавна горял.
Докосвам се до нея, но не мога
назад да се върна – кадърът е бял…

Студена пепел във сиво –
прилича тя малко на мен:
останка от пламъче диво,
от бурен пожар, безмилостно сломен.

Заравям пръсти в нея и не зная
какво почива тук изпепелено.
Но знам, че няма дълго да гадая,
а нещо в мен потръпва възмутено.

…Кадърът е бял – това е неродена снимка
на лице,
което никога не трябваше да срещам.
А останките по пода са мъртво сърце,
в гърдите си което не усещам.

Студена пепел се стеле навред -
събирам я в малките си, излинели длани.
Изправям се бавно и тръгвам напред -
към полята със пепел застлани…

Music: Hey Champ – Cold Dust Girl

Maybe I am one.

Zero 7 – Destiny …

Can’t get two things out of my mind. The first one is this song… And the second one… is this new person in my life. We’ve been together for less than two weeks, but I feel like I’ve known him forever… It’s so comfortable being around him… I feel protected and peaceful… And restless at the same time. This restlessness comes from asking myself too many questions which have to be answered by both of us. And from keeping these questions to myself because I think it’s too early to ask them aloud.
Like…
Where are we going?
Does it feel the same way for both of us?
Are we rushing things?
Is this right?

It’s strange… but I feel. I feel a lot of things. Some of them I recognize from before… and the others – I’ve only dreamt of them. And now it’s all coming true… Or is it?
Doubt and fear have always been inseparable from what you might call “Nora”. And they are signing in whenever I am by myself. But once I get a hug from this person… everything else vanishes and the only thing that remains… is the perfection of the moment.
You see, I feel like I could write forever… but I’m afraid it’s too early and I KNOW that words spoil senses.
So I’ll stop here. _