Archive for March, 2009

Асол се разхождаше по златистия плаж, озарен от изгряващото слънце. За пореден път бе станала рано, за да чака обещания Кораб с Алени Платна да се появи на хоризонта, управляван от Вълшебния Принц, който щеше да я избави от всичките и несгоди и да я отведе в своето царство на вечна Любов и нестихващ смях. Загледана в безкрайната синя бездна пред нея и вглъбена в една още по-безкрайна бездна вътре в нея, тя чу приближаващите стъпки зад себе си.
- Изглеждаш много тъжна – каза дълбок и приятен мъжки глас, който обаче поради неговата неочакваност стресна момичето. Тя се обърна рязко и видя пред себе си момче на нейните години, може би съвсем малко по-голямо. То се усмихваше широко, а очите му отразяваха току-що изгряващото слънце. Въпреки усмивката обаче, погледът му беше тъжен и замислен, сякаш принадлежеше на възрастен човек, преживял мъка за цяло едно поколение.
- Не, не съм тъжна… добре съм си аз, просто съм си една такава… – смутено забърбори момичето, притеснено от изучаващия поглед на новодошлия…
- …. сладка чаровница? – прекъсна я той.
- да… – неразбрала думите му, бързо се съгласи, но в момента, в който осъзна какво наистина е казал той, тя се изчерви и го погледна виновно – имам предвид…
- Шшш… спри малко, отпусни се – сложи пръст на устните и той – защо се притесняваш? Аз съм просто едно от многото момчета, които те заговарят… Виждал съм те как свободно говориш с тях, защо си толкова смутена от мен?
- Не съм смутена! Аз… аз съм заета! – каза престорено-ядосано тя, в опит да прикрие учудването си от точно поставената диагноза.
- И с какво по-точно е заета малката чаровница? – шеговито запита той, намигайки със сините си като океана очи.
- Чакам някого, а ти ме разсейваш!
- Ето, че току-що откри с какво съм зает и аз – с това да те разсея. Ела с мен, Корабът няма да дойде и днес.
Асол зяпна, откъде знаеше нейната тайна? Погледна го с недоверчив и въпросителен, по детски наивен поглед.
- Аз знам всички красиви малки тайни, защото съм Разказвачът на Приказки. И сега ще ти разкажа една приказка… ако искаш, разбира се.
Момичето се поколеба. Беше и любопитно какво ще чуе, а и погледът на Разказвачът беше толкова примамващ… Но съмнението все още не спираше да дълбае в нея.
- Имало едно време едно съвсем обикновено момиче на име Асол. На пръв поглед тя не била с нищо по-различна от останалите момичета, но когато се усмихнела, светът около нея грейвал, а тъмните и очи били толкова мистериозни, че никой не можел да проникне в душата и. Тя си имала малка тайна – всяка сутрин отивала да се разхожда на брега на морето в очакване на своя Вълшебен Принц-капитан на кораб с Алени Платна, но не подозирала, че винаги някой вървял заедно с нея, макар и от разстояние. Този някой бил… ха! каква изненада – последва смяна на интонацията в гласа на момчето, която накара Асол да се засмее искрено – Разказвачът на Приказки. Един ден той решил да извести момичето за своето съществуване като я заговорил на плажа. Тя била много притеснена от неговото присъствие, защото тайничко усещала, че той много я харесва. Тогава, за да стопи съмненията и, той и направил малък подарък – и в този момент момчето извади свития си юмрук от джоба си, като, поднасяйки го към удивеното момиче, го разтвори – малко дървено корабче с миниатюрни алени платна…. – сега ти решаваш как да продължи приказката, мила Асол.
Момичето се усмихна и взе подаръчето в двете си ръце. Огледа го с нескрито любопитство и вдигна поглед към своя събеседник. Вече в главата и имаше само един-единствен въпрос, който тя плахо изрече, като не преставаше да се взира в очите на момчето:
- Дали е възможно Разказвачите на Приказки да бъдат Принцове?
- Защо не… може би вече познаваш един!
Той и се усмихна с цялото си същество и нежно я прегърна. Останаха дълго така, загледани в отражението на слънцето по повърхността на морето.

* Извинявам се искрено на Александър Грин, а и на всичките му (по)читатели , задето така грубо откраднах и измених сюжета на книгата му, но моля да бъда разбрана и оправдана – на мен самата творбата много ми харесва, чела съм я около 5 пъти и я намирам за една от най-омагьосващите приказки… То беше един вид вдъхновение по-скоро….
** Разказчето е посветено на един изключително интересен и впечатляващ човек, който срещнах преди няколко дни. Може би е малко странно, предвид факта, че още не се познаваме съвсем добре с него, но… просто имам предчувствие, че … абе няма значение! Отдавна не ми се беше случвало някой така да ме заинтригува и да провокира всичките ми духовни сетива! Мисля, че “надуших” за пореден път един много стойностен човек! Надявам се тази малка творбичка да му хареса и да го накара да се усмихне. Искам и да спомена, че точно в момента ми е много скучно без този човек и с нетърпение очаквам мига, в който ще възобновим контакт с него! Искам да кажа и още много хубави, мили, но преди всичко истински неща по негов адрес, но… всяко нещо с времето си! А и малката Асол още се съмнява, че Принцът е наистина толкова близо!
Ами, това е за тази вечер.

Всъщност има и още нещо – Честита Пролет!
Малко позабравих, че днес е първият ден от този сезон, защото навън цари една бяла зимна приказка, но надеждата за новото пробуждане ме е изпълнила изцяло. Все пак това ми е любимият сезон!

Приятна вечер и се усмихвайте!

Позволявам си да публикувам текста и линка към музиката на една песен, която ми е влязла под кожата. Обожавам я, ама най-много обожавам факта, че познавам лично нейния създател. И някой ден като стане световна звезда ще разправям на жълтата преса как сме пили кафе. Ххахахах!!!! Това за пресата е шега, разбира се ;р
И така, представям ви Alekzandr K. :
http://www.purevolume.com/godatgunpoint

И текста:

Sex Is A Little Death

I will leave you for larger breasts and a better death
I think the best thing about you is your bed
I already fell in love and fell in debt
But you really don’t give a shit

Chorus :

Sex is a little death, is a little death that we want
Sex is a little death, is a little death that we want
Sex is a little death, is a little death but who cares
I’d still die a little bit with you tonight

You will leave me for a larger dick and a better death
You think the best thing about me is my bed
You already fell in love and fell in debt
But I really don’t give a shit

Chorus :

Sex is a little death, is a little death that we want
Sex is a little death, is a little death that we want
Sex is a little death, is a little death but who cares
I’d still die a little bit with you tonight

Когато всичко свърши… как да постъпя, как да се чувствам?
Мога да действам като всички останали и да се напия от собствената си злоба, слабост и неспособност да приема нещата. Мога да заплашвам. да проклинам, да ридая и да се моля отчаяно.
Мога да бъда смирена и мога да си тръгна с подвита опашка.
Мога да постъпя всякак, мога да си позволя всичко.
НО КОГАТО СВЪРШИЛОТО НЕ Е ИМАЛО НАЧАЛО?
Известно време мислех, че бих пожелала всичко добро на човека и бих поела по своя път.Но не. Ще го оставя в мълчание и в неведение.
Ще се изтрия от спомените му, ще направя така, че никога да не съм била.
Защото… единственото, което някого, на когото не му пука, заслужава, е никога да не съм била там с него. Никога да не ми е пукало на мен, така както на него не му е пукало. Да не е бил за мен, каквато аз не съм била за него. Нито повече, нито по-малко.
И ако накрая успея да се превърна в нещо значимо за него, то нека това да бъде едно бяло петно в съзнанието,спомените и … липсващата му съвест.
Да не бях. Това искам. Но съм.
Затова се случват партитата, затова се напивам всеки път и затова страдам от махмурлук на другата сутрин. И всяко афтърпарти продължава до следващото… и живота ми е едно непрестанно афтърпарти по случай нещо неслучило се.

Да те заведа ли там? Да те почерпя ли с нещо?

I will try to be yours
just till the night comes.
It’s hard to promise, though.
I’m bound to break this vow.

Don’t be too quick to judge me now.

You see, I’ve got this issue
that’s tearing up my tissue:
I’m white, I’m black,
I’m Miss You-Name-It
and oh, I love it so,
and oh, you love to blame it.

I will try to be yours
just till the night comes.
Then I’m dead for you,
the way you are dead for me, too.

You see, you might just suggest
that I am everyman’s and yes -
you might be right,
and yes – it might be fine.
But if you really guessed
you’d know that I am
only mine.

I will try to be yours
just till the night comes.
My so-called heart.
If I gave it I would fake it.
Was it yours, you’d surely break it.

You see, I used to have some lacerations
that caused me all these malformations.
There is a lot of me for you -
to touch and taste, to view.
But right in there, inside my core
there’s nothing left you could adore.

My so-called heart……….

I’d rather you chose to ignore it,
for it is too vile to abhor it.

So, if I say I’ll try,
you’d better pray I lied,
you’d better hope I failed
and what was yours
had sailed.

Alekzandr K. and his music inspired me to write this one… again! Thank you, Alex, you know you are a star!

PS – Sex is a little death…..

Честит празник на всички жени!
Бъдете уникални и специални, обичани и ценени!
И винаги помнете, че притежаваме необикновена сила – силата на женския чар, грация и обаяние!
Възползвайте се от нея!

В един паралелен свят, от другата страна на огледалото.
Отвъд стъклото, замъглено от дъждовни капки.
Отвъд тънката граница, която те спира да бъдеш това, което искаш да бъдеш.
Ти си собствената си реализирана мечта.
И понякога е достатъчно просто да протегнеш ръка, да се докоснеш съвсем леко с пръсти до тази паралелна реалност, за да промениш живота си изцяло. Към по-добро или по-лошо… това зависи само от теб.
Нищо друго няма значение, освен самият ти.

Стремете се към промяна и не се страхувайте от нея. Човек непрестанно трябва да се развива