Подредено.

Днес е един спретнат ден.

Навън, през прозореца, е бяло и чисто. Без следи от стъпки. Като плочките в банята ми.

Гардеробът ми е подреден и няма нито една гънка на чаршафите на леглото ми. Както понякога липсват гънки в мозъка ми.

На бюрото ми има точно 5 неща, поставени под ъгъл.  И козметиката, също. Само че там са 500.

Отвън всичко е спретнато.  А отвътре?

Отвътре, през прозореца, в кишата цъфтят слънчогледи. Навсякъде има следи от многото хора, вървяли из пътеките ми.

Всичките ми маски и дрехи са разхвърляни. Много цветове, никакъв ред. Всеки ден обличам нещо ново и на другия го изхвърлям в дъното на гардероба… и не се сещам за него поне два месеца. Леглото ми никога, ама никога не е подредено. И чаршафите миришат на секс.

В главата ми има хиляда и пет мисли и всичките са вплетени в едно огромно, туптящо кълбо.  А козметика няма, защото  съм естествено красива. Уж.

И… всичко е наред, защото нищо не е наистина наред.