На Светофара.

Спираме на светофара, пред нас има около хиляда и сто коли.

- Много ще се чака тука, мамка му да еба… – изсумтява шофьорът.

- Няма проблем, не бързам за никъде  – спокойно отвръщам аз и се изключвам от последвалото мрънкане на бакшиша, от глупавия политически дебат по радиото, от сивите сгради, посипани със сняг, от трафика, от  шумния град, въобще от целия свят.

Целият свят… по обяд… никакъв цвят. Преди секунда бях в таксито, на път за вкъщи, след една интересна вечер с един… интересен? мъж. А сега, сега съм на августовски плажен огън. Някъде към три часа след полунощ е,  топло е, чувам морето и същият този интересен? мъж до себе си.

Той ми говори. Опитва се да не престава да го прави, да държи интереса ми, или просто да не го губи.  Не разбирам какво ми говори. Гледам го в лицето, гледам как си мърда устните. Гледам го и си мисля за него. Мисля си да го прекъсна грубо и да му кажа да спре с тия глупости, да спре да нервничи, хей, виж къде сме, по дяволите… и ме целуни.  На този плаж сме само двамата. А той на моменти се държи така, сякаш води битка срещу целия свят, за да съм с него. С него съм. С теб съм, чуваш ли?! Да, тук съм.

Сигурно го е страх.  И този страх сигурно има нещо общо с мен.  Или пък не е страх, а неувереност.  Гледам как потрепва нещо в очите му, гледам го как ме гледа, устните му вече не се движат.

- Какво има? – питам разсеяно аз.

- Теб те има. Тук си. Красива си.

Усмихвам се свенливо и се заглеждам в огъня. Пламъчетата се отразяват в очите ми и той го отбелязва.  Малка Дяволка.

Обичам да ми казва такива неща. Обичам да ме анализира, да ми разгадава неизвестните знаци от картата на моето тяло. Да наднича като малко любопитно дете в душата ми.  Искам да ме познава, искам да ме познава дори по-добре, от колкото аз се познавам.   Обаче има едно нещо. Една малка снежника и звука от някакъв клаксон на този наш плаж.  И те ми казват, че този интересен? мъж сигурно ме обича. Или поне е влюбен до безобразие в мен. И това малко ме притеснява.  Не мен цялата, а онази малка сърничка в мен, която обича да бяга свободна в гората. И малкото дете, което не знае какво да прави. И въобще как така се случва, че с точно този мъж ние седим сега тук и се гледаме и мълчим и той е влюбен в мен? Как го правя тоя номер?

Ето, сега той пак иска да ми каже нещо. И това ще е нещо важно. Наострям уши и го поглеждам. Нещо важно… о, мамка му! Какво по-важно от това, че сме сами на този плаж с него, че сме двамата в тази лятна нощ, пред този огън, край това море? Бързо се навеждам към него, бързо! Преди да е казал важното нещо и го целувам. Не се е бръснал от няколко дни. Откакто сме заедно. Все казва, че не иска да губи времето си с мен за други неща.

Привлича ме. Искам го. Точно такъв, с тази брада и малко рошав.  Бутам го на пясъка и продължавам да го целувам, а отгоре ни започват да валят снежинки и морето шепне:  “вие сте с обедната емисия новини на радио…”

-Пууу дееба, най-накрая да го минем тоя шибан светофар.  От 15 години съм шофьор, ама такива задръствания никога не е имало!

Отърсвам малко морска сол от косата си, усмихвам се ведро и така продължаваме напред. Напред, към вкъщи… или към някой друг плаж.