За мъжете, жените и връзките.

Може би очаквате да прочетете поредния наръчник за това как да реализирате перфектната връзка с перфектния човек. Съжалявам, но май сте малко невнимателни, защото някъде отгоре на блога ми пише “горчи и е отровно”.  Може би се отнася за мен, а може би и за всичко около мен.  Затова ако сте готови за поредното how-to в човешките отношения, Cosmo style… по-добре натиснете хикса горе вдясно.

Мъжете са A, а жените са B, но ако все пак искате да я/го спечелите, трябва да направите C. Това, драги читатели, е пълен булшит. Хората, които пишат такива неща обикновено са емоционални аналфабети и или са изпаднали в любовна криза, или и идея си нямат за хората и отношенията между тях.  А най-често и двете. Не казвам, че аз знам. Напротив. Не знам. И в това е разликата – признавам си го.

Няма универсална формула за успех и щастие и не можем да обуем всички хора в едни и същи обувки. Въпреки че като цяло имаме доста общи неща помежду си, има ги и онези малките, които ни отличават един от друг.  Затова няма да сработи стратегията ти. И твоята също. Защото този път не е като онзи и няма да се получи така. И ако някъде някога си чел за мъжете, жените и връзките – толкова по-зле за теб. А ако пък си повярвал на тези дивотии – толкова по-зле за другите около теб.

Е хайде, признавам си. И аз съм откривала себе си някъде из милионите статии.  Тоест, почти винаги. Но никога не съм забравяла, че някой там е искал да се октрия, за да си купя следващия брой на списанието и да се открия още веднъж и така да подържам системата, базирана на слабостта на човешкото его, неговата нужда от подхранване и парите, които някой може да спечели от това. Но иначе звучи сладко, да. Яко е да си “млада жена”, “бунтарка с независим дух” и т.н. Но преди всичко си една тъпа овца, ако зле написаните рубрики наистина ти звучат убедително.

Сега за връзките.  Преди всичко в списанията изглеждаше толкова лесно и систематизирано – 10 трика, с които ще го спечелиш или 7 начина да бъдеш ToTally Sexy. Обаче някой все пак подсказа на редакторите, че всъщност май не става така. И биде драмата.  Въобще пазарните принципи важат и тук и търсенето както винаги създава свое собствено предлагане. С други думи: искаш драма? На ти драма.  Започна да бъде трудно, да се задават въпроси, да се критикуват мъжете и жените взаимно. Едните били еди-какви-си, другите-такива.  И пак пълни простотии. Това, че си срещнал десетима мъже, които си приличат, не означава, че те са еднакви. А още по-малко означава, че и другите са като тях.  Според мен една истинска жена не знае десет начина да съблазни един мъж. Тя знае сто. И същата тази истинска жена е стигнала до тях по пътя на опита и грешката, а не ровейки се из посредствените fashion списания.

Как въобще някой им вярва? Замисли се: тия статии са доста досадни, сигурно много време заминава, докато ги напишеш (освен ако не си в България, защото тогава просто ги крадеш от западните списания). Как някой ще ме убеди да се вслушам в думите на автор, който вместо да търси щастието си,  е седнал да пише за нещастието си? Аз лично не искам да се вслушвам в такива хора. Не искам да чета за правила и стереотипи, за тактики и игри. Защото те, точно те са/носят нещастието. Ако поне веднъж се отпуснеш и си себе си, без правила и стереотипи… ако думите са просто думи, а не намеци, както пише *някъде-си*… тогава нещата наистина са лесни, а не просто изглеждат такива.

Всъщност на мен проблема ми е, че не знам как се пишат такива статии. Може би си имат специален “калъп”, който вкарват в употреба всеки път.  В такъв случай теорията ми от горния абзац е неточна. Но дори и да е така… WTF?! Как можеш да си позволиш да поставиш човешкото в “калъп”.  Обидно е. И пак ме губят като читател.

И това не е добре за мен, защото пак нищо няма да науча за мъжете, жените и връзките.

Но ти? Ти сигурно знаеш. Ще ми кажеш ли?