Внезапно момиче vol. 2

Тя е Внезапното Момиче.

Появява се в живота ти съвсем спонтанно, без да си я канил, без дори самата тя да се е поканила вътре. Все едно просто се е сгушила под твоята стряха,  когато неочакваният дъжд я е изненадал. И веднага щом спре да вали, тя си отива. Просто изчезва в големия град и никога повече не я виждаш.

Е, засичаш по спирките някакви девойки, които носят спомена за нея.  Косата и, уплашеният поглед или пък нещо друго малко и незначително. Но нея.. нея я няма. Тя е била само под онази стряха, в онзи летен ден. Помниш, нали?

Имаш чувството за нещо  несъвършено, недоведено до своя край, когато си мислиш за нея. Сякаш е могла да ти се случи за повече време, или пък е могло да стане по друг начин? Не. Това  не зависи от теб. Тя просто си е такава – идва бързо в живота ти, поостава съвсем малко, колкото да забележиш как грациозно се протяга… и си отива. И хем ти се е случила, хем не съвсем.

Веднъж някой като теб искаше да я има завинаги.  Но как можеш да имаш един момент завинаги? Не можеш да я затвориш в клетка, не можеш да я научиш да се храни възпитано на масата, не можеш да и обясниш как се стои правилно на стол… Просто не можеш! Не можеш да я вържеш с нищо за “тук” и “сега”, за себе си.

Сякаш я има, а може би никога не е била. Кой може да каже? Някак си полупрозрачна си я спомнят всички. И никой не я помни точно толкова добре, че да прецени дали наистина я е срещнал някога.  И може би никой никога не я е срещал истински. В душата и, а не само под дъжда.  Никой не я е влюбвал в себе си. Внезапно, както тя го прави.

Бам! Срещата.

Бам! Влюбв…Бам! Раздялата.

Внезапно момиче, без внезапни болки.

Търсете в аптеките.