Смятам да ви поговоря за Eclipse, но не PDT (PHP IDE(или както там се води)), а за онова изтърсаче – филма.

Вчера/днес вечерта/сутринта ме замъкнаха на премиерата … е добре де, това е леко не точно – отидох на премиерата. Не очаквах много (аз винаги не очаквам много), но получих дори по-малко от това!

Не правете грешката да ходите на кино да го гледате. Не си струва! Дори вампиро-върколашката бойна сцена не успя да ми оправи вкуса на евтина тийн любовна драма и то от най-евтините! Мога спокойно да кажа, че това бяха 2 загубени часа.

Да видим.

Защо не ми хареса?

Не съм чел книгите, и нямам и намерение да ги чета, но филма беше плосък, почти без грам развитие. С половинчати диалози (все пак един от главните герои чете мисли (а никой не си направи труда да ни сложи субтитри на мислите му)).

Предполагам, че някъде там има някой заблуден и тотално депресиран тийн, който ще го хареса.

Това ми ти Затъмнение съвсем си беше затъмнено! Направо тъмна и мътна ми беше, кой намери някакъв смисъл в този бълвоч за няколко милиона долара. Чудя се как може да има толкова бездарни сценаристи и режисьори за да създадат нещо такова … Не извинете, бъркам – трябва да имаш особен вид талант за да забъркаш такава помия.

Трябва да си роден гений за да вземеш посредствена, ограничена книга. Да извлечеш мижавото количество оригинални идеи и … да ги затриеш. Да вземеш останалото. Да го смелиш до една бозава безвкусна каша с лош розов отенък. Да ръснеш 1-2 битки (за да направиш трейлър) … и да сервираш резултата като “летен хит”.

Има обаче една сериозна причина да гледате Eclipse (освен мъчителното, агонизиращо убиване на 2 часа и няколко десетки точки IQ) и това за да видите как не се прави!

Мислите, че българското кино от последните години е лошо – гледайте Eclipse. След него, дори то ще ви се струва висша форма на изкуство!

Ваш,

Lucifer