Ден на българската писменост и култура …

А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

“Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

Книги … образование … знание …

Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

Кое? (чувам гласове от публиката)

Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

Четене …

Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

За какво?

За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

А стъпките са лесни – започваме с

АЗ

БУКИ

ВЕДИ

ГЛАГОЛИ …

А сега смятам да се отдам на четене на книга …

Ваш,

Lucifer

Винаги съм си знаел, че съм глупак … ама цяла статия да напишат само за да ми го кажат …

След като прочетох статията обаче се замислих и ми се струва, че имат леко недоглеждане …

Проблема ми с “изневерите” винаги е бил в това, че всъщност не вярвам в тях (леле, колко пъти съм се опитвал да го обясня). Няма как да изневериш правейки секс с някой друг, освен постоянния си партньор, защото секса не е изневяра. Секса не е насочен към продължаване на рода, а по-скоро към тръпката.

Там е проблема с тази статия – според тях умните изневерявали по-малко … добре … но може би и за тях както и за мен няма такова животно, като изневяра.

Аз в никакъв случай не съм глупав, но и в никакъв случай не мога да се нарека моногамен (което ми струва и последната връзка). Проблема при мен не е, че не ми стига секса (по дяволите, понякога ми се налагаше да казвам, че ще почивам), не е и че не бях привлечен от партньорката си (тя има почти толкова извратена фантазия колкото и аз). Това което виждам като “‘проблем”, ако мога да го нарека така е желанието да имам разнообразие …

Да. Знам. Това само по себе си показва, че не съм от най-умните, но нека се опитам да обясня.

За мен всъщност, както казах, няма изневяра. Както и не изпитвам ревност. За мен това са чужди понятия, не защото обезценявам партньорките си, а напротив – защото тяхната свобода и удоволствие за мен са много по важни от “желанието” да са само мои … и както аз не поставям ограничения, така и не желая мен да ограничават … просто нали?

Това не ме прави по-глупав или по-умен. Прави ме просто някой, който признава правото и свободата на другите. Не мисля, че IQ-то има нещо общо с това …

А колкото до разнообразието – просто е. Не всеки ден можеш да ядеш патица с кестени! Просто понякога ти идва от вътре да си потърсиш нещо друго. Не по-добро и не по-лошо, а просто различно …

Има хора, които не биха погледнали чуждо. Радвам се за тях, щом това ги прави щастливи. Аз не съм от тях. Може би, някога, някоя девойка ще струва за мен повече от желанието ми да получа разнообразие, но до тогава … смятам да пробвам колкото мога повече от ястията които се предлагат.

Ваш,

Lucifer