Всяка вечер се промъквам при теб …

Мислено те целувам и се надявам някъде там, в главичката ти, да има мисъл за мен …

Промъквам се на пръсти със сенките в стаята ти и те гледам как спиш …

Всяка вечер искам да те докосна … да те събудя и вместо да те целувам на ум, да те целуна наяве. Да те обгърна с ръце, мисли и дух, и да те пазя докато спиш. Искам да те усещам в ръцете си … тихото спокойствие на твоето дишане … туптенето на живота в теб … да се насладя в мрака на Нощта на най-красивото усещане – да си до мен и аз да съм до теб …

Вместо Мрака да те прегръщам аз.

Вместо Нощта да те целувам аз.

И вместо Сенките, аз да те милвам вечер …

Извинете ме за лиричното отклонение, но това се ражда 30 минути преди да трябва да се събудиш за работа …

Ваш,

Lucifer