Няма значение дали имам за какво или не, просто клавиатурата и празното поле на Admin Panel-а ме зоват. И тогава изпадам в тези състояние: търся музата си, скрита някъде там, под дълбините на съзнателните ми мисли. И днес я търся, както много други пъти. И днес в главата ми се блъскат хиляди въпроси, по които искам да пиша … по които мога да пиша … по които искам да пиша … Хиляди теми блъскащи се в съзнанието ми, борещи се да достигнат до пръстите ми, за да бъдат прехвърлени към думите които четете …

Някъде сред всички тези желания се е скрила моята муза … с вързани ръце и наведена глава пред желанието да пиша … или пред желанието на това което иска да се напише … И в такива дни тръгвам да я търся … и не я намирам. Никога … желанието да превърна мислите в думи не намалява, желанието на мислите да бъдат превърнати в думи, не намалява … само аз се опитвам да намеря нещо за което да пиша …

Муза … странно нали? Не живо създание. Не този път не говоря за някого, а говоря за собственото си вдъхновение да творя … за това което ражда текстовете ми.

Искам да мисля за нея, като скъпа приятелка, нежна любовница, покорна робиня и изискваща господарка … вдъхвам и живота, който имам нужда тя да притежава за да мога да използвам …

Моята муза …

Онази която крачи с мен из тъмните коридори на съзнанието ми и ме придружава в световете на въображението ми, за да ги представя на себе си и на вас в думите, които харесвате да четете от мен …

Моята муза …

Понякога нежна и плаха. С вързани ръце и наведена глава. Бягаща от мен и криеща се …

Моята муза …

Понякога е като музата на поета от Хиперион на Дан Симънс – голяма, четириръка, хромирана и безпощадна.

Моята муза …

Не знам колко от вас, които четете това, ще ме разберете, но е имало случаи да се събудя в 04:00 сутринта, един час след като съм си легнал и един час преди да трябва да стана, за да напиша нещо … не нещо важно или дълбоко … а нещо което тя е искала да напиша и ме го е натрапвала през този час в който съм се опитвал да заспя …

Днес е един от тези дни в които ми трябва … в които мислите ми напират да бъдат написани, но нея я няма да води пръстите ми по клавишите за да мога да ги превърна в думи …

Но знам как да я изкарам – и тя като мен е егоцентрична … и като започна да пиша за нея и се появява раждайки/създавайки/творейки, това което виждате …

Ваш,

Lucifer