ANAVARO.COM
BDSMblogfungeek timeHowTomiskPCГостиличнина пътприказкисоциалнифилософия
  • January 2012
  • December 2011
  • November 2011
  • October 2011
  • September 2011
  • August 2011
  • July 2011
  • June 2011
  • May 2011
  • April 2011
  • March 2011
  • February 2011
  • ChangeLogSeriesИзвратеност for dummies

    Защита на данните … или как да си вържем гащите.

    На една събиране на любимия ми форум се роди идеята да се напише ръководство за защита на информацията. Поради спецификата на форума и поради това, че аз най съм страдал от чужда не защитена информация (нечии бащи са си купували бойни патрони заради мен, майки много усилено са искали да ме разберат кой съм) ме натовариха с отговорността да го направя.

    Да започнем с няколко лесни постановки:

    1. Забравете IE.

    Да. Знам, че много хора го използват, но това  не  е добра идея. Свалете си Firefox или Chrome или Opera (аз това съм ползвал и с това мога да ви дам съвети). Всеки от тези browser-и има едно малко предимство – “Анонимно сърфиране” (в FF) или “Инкогнито” (в Chrome), не знам как е в Opera, но и там знам, че има такова.

    2. Поща.

    Имам позната, която така си прави регистрациите, че никой не може да свърже името и с ника и. Регистрирала си е две пощи и ги използва за различни цели. Това не е лоша идея.

    3. Лично пространство.

    Макар вие да спазвате личното пространство на хората, които ползват вашия компютър, някой може и да не го прави, за това много внимавайте със снимките и като цяло информацията, която държите там. За предпочитане е да не държите нищо което могат да използват срещу вас или което може да навреди на някой. Лично при мен всички компромати са добре защитени или на криптирани дискове, или в криптирани контейнери от рода на обяснените по-късно.

    4. Използвайте антивирусната и firewall-а както трябва

    Една добре update-вана антивирусна и един добре конфигуриран firewall могат да ви спестят много проблеми.

    5. Проверявайте работещия на машината software

    Добре е да си пускате от време на време TaskManager-а или по добре да си сложите ProcessExplorer от Sysinternals пакета. Може да ви звучи на китайски, но скоро ще се научите кое не трябва да спирате и кое трябва.

    6. Нямайте доверие никому!

    Това е може би най-важната точка. Не позволявайте други хора да работят във вашия акаунт или с административни права на вашия компютър! Ако трябва да седнат им създайте един ограничен Guest акаунт и да се забавляват!

    Това са основните правила, които трябва да спазвате. Има други, които ще подобрят нещата, но целта на този материал е да ви предпази от основните проблеми.

    А сега да преминем към частта за напреднали (леко параноични).

    Или както обичам да казвам: Елате приятели параноици!

    1. Portable приложения.

    Каква е идеята? Имате приложение/програма, която работи в така наречения sandbox или пясъчник – среда която е практически заделена само за това приложение и всичко което прави, го прави в пясъчника. Всички временни файлове, история, бисквитки, всичко – се пази в sandbox-a на програмата.

    Пълен набор такива неща можете да намерите на www.portableapps.com

    2. Криптиране

    Помните ли старите програмки за заключване на папки? Е, това е малко по-добро – използвайки последните достижения на информатиката можете да направите непрочетими, заключени с парола части от работната си среда. Папки, флашки, дори цели дискове на компютри. Всичко.

    3. Криптирани дискове + Potable Приложения

    Какво ли общо могат да имат двете неща по-горе? Преносими приложения и криптиране …

    Нека ви дам пример: Криптиран фаил, на флашка, пълен с пълния набор инструменти, програми, пароли и изобщо всичко което ви трябва за работа …

    Как ли става?

    Лесно.

    (тук ще покрия работата с и създаването на тази среда само за Windows (ако сте стигнали до работа с Linux, сигурно знаете хитринки достатъчно за да се опазите))

    Стъпка 1.

    Сваляме FreeOTFE или FreeOTFE Explorer – и двете ги има в portable версия. (цък) и си създаваме криптиран контейнер с необходимата големина и силна парола. За това, ако желаете ще напиша отделно ръководство.

    Стъпка 2.

    Сваляме си необходимите програми. Skype. Firefox. Thunderbird … Каквото ви трябва … и си ги слагате във вече създадения контейнер.

    Стъпка 3.

    Слагате си контейнера и програмата за декриптиране (FreeOTFE или FreeOTFE Explorer) на една флашка или преносим диск и си ползвате тях. По този начин имате едно малко, виртуално швейцарско ножче, което от вън не изглежда на нищо.

    4. Друга опция ( за много напреднали или много параноични)

    Макар този начин да ви гарантира, че няма да оставите почти никакви следи, не е изключено системата на която сте да има закачени разни малки бубички, като keylogger-и, програми за снимане на десктопа и какви ли не още екстри. За да се предпазите от тези неща има един сигурен начин и това е операционна система на флашка и то само ако имате начин да накарате компютъра да стартира от нея. Има няколко готови Linux базирани проекти, които се инсталират лесно и не се различават чак толкова от средата с която сте свикнали да работите. Аз лично предпочитам Slax, но това е само защото съм гаден върл фен на Slackware.

    В някой от следващите дни ще седна да напиша ръководство за използването на FreeOTFE и за създаването на Live дистрибуция, която да носите в джоба си.

    Надявам се да съм ви бил полезен.

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
    Под тагове: , , , , , , 4 коментара

    Да работиш това, което обичаш … или да загубиш тръпката.

    Днес, по време на един разговор, се опитаха да ми излязат с поговорката “Работи каквото обичаш и няма да ти се наложи да работиш и ден!” … е да де, ама не. Тогава на масата ми беше трудно да изложа доводите си, защо тази максима не е валидна за мен, но ще се опитам сега.

    От сега искам да кажа, че не се оплаквам нито от работата си, нито от избора си да работя това, което обичам.

    Аз работя, това което ми беше хоби в гимназията. Още тогава никой покрай мен не се съмняваше къде се крие стихията ми – пред клавиатурата. Още тогава, никой, дори и аз, не си ме представяше да се занимавам с нещо друго освен компютри. И така и стана – станах IT. И като казвам IT имам предвид, че се занимавам с по малко от абсолютно всяка сфера на IT бизнеса – програмирам по малко, администрирам мрежи и системи, където трябва и така на татък. Компютрите ми бяха хоби и те се превърнаха в моя професия. И това беше едно от най-големите ми грешки.

    Защо грешка?

    На първо място – загърбих всички други сфери на развитие, било то професионално или личностно. От мен, ако се бях заел, сигурно би излязъл добър сервитьор или DJ (това съм го правил). Дори продавач. Но не – аз станах компютърджия. Започнах да се занимавам с компютри професионално и видях, че ми се отдава … по дяволите – навремето учих биология и ако се бях напънал можеше нещо медицинско да стане от мен, после карах електротехника за висше … дори жичкаджия можех да съм … или да пътувам. Но не …

    На второ място – не се специализирах. Не ставам за програмист, освен ако не ми се налага да направя нещо, което няма готов продукт за него и дори тогава предпочитам лесните полуготови неща. Не съм и мрежов или системен администратор … аз съм си привързан към компютрите и работя с тях.

    И третата причина – загубих хобито си. За мен почти няма разлика дали съм на работа или съм се прибрал и си почивам. Процедурата е винаги подобна – ако съм на работа, решавам служебни проблеми и се грижа за клиентите си, ако съм си в къщи се заемам с някой захвърлен проект или се нахъсвам да започна нов. За мен почивката не е да се изтегна и нищо да не правя, а напротив – да си блъскам главата над решаването на някакъв проблем. Поне се научих да ги редувам. Ако на работа се занимавам със системна администрация, то в нас или се отдавам на тихата лудост на програмирането или се заемам да изчовъркам нещо в по мрежата, което не ми харесва как става …

    Отново казвам – не ме разбирайте погрешно. Харесвам си работата, харесвам си и хобито – доставя ми удоволствие да се занимавам с тях, да се доказвам, правейки всичко това, пред самия себе си. Но някъде по пътя границите между работа и хоби се сляха … и нахлу рутината … Не казвам, че да работиш това което обичаш е грешка. Казвам, че това беше моята грешка.

    Когато разтухата ти е същата като работата, тогава идва един момент в който осъзнаваш, че макар да не се чувстваш на работа, то нямаш и чиста разтуха. И макар работата да е по-лека, струва ли си да имаш за хоби работата си?

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , 3 коментара

    Yakuake … drop-down конзола ала Quake 2/Half-Life (GeekTime)

    След едноседмичната почивка от статии в раздела Geek Time съм решил да ви зарадвам с едно парченце софтуер, което се превърна в неизменна част от работния ми процес на личната ми машина.

    Това е Yakuake (Yet Another Kuake) – drop-down или “падаща” конзола. Идеята е взаимствана от FPS игрите, където в повечето случаи конзолата пада от горната част на екрана. В Quake серията и Half-Life се извиква с `. Yakuake е KDE базиран проект и като такъв сигурно ще иска някои от библиотеките на KDE, но до колкото знам съществува и Guake (GNOME разновидност).

    Защо точно тази програма? Все пак това е само терминален клиент за Linux.

    И да и не. Yakukae е винаги активна и достъпна конзола на една клавишна комбинация разстояние (в моя случай Meta+` , за да се придържам към любимите си игри). Клиента позволява неограничен брой сесии под формата на табове, като отделно всеки таб може да съдържа колкото си искате конзоли подредени както ви душа иска. Всеки който му се налага ежедневно да работи с конзола знае колко по-бързо е това от използването на графичните средства. Програмата е винаги активна, за това и не се налага да изчаквате стартирането и, като бонуса е, че ресурсите които изисква са минимални.

    Yakuake се интегрира идеално в KDE, запазва глобалните настройки на средата. Поддържа compositing (прозрачности). Има си дори много красива анимация по спускане и отдръпване.

    Плюсове:

    • бърз конзолен достъп
    • табове
    • множество конзоли в таб
    • Compositing
    • Винаги достъпна
    • Почти пълен контрол върху външния вид

    Лично аз се придържам към вид който е средно изчистен – без много претрупани eye candy, но все пак искам нещо красивичко, за това и Ykuake пасва идеално на работния ми плот.

    Можете да намерите Ykuake тук (kde-apps.org)

    И официалния и сайт (в който няма нищо) - http://yakuake.kde.org/

    Надявам се и тази седмица Geek Time материала да ви е харесал.

     

    Ваш,

    Lucifer

     

     

     

     

     

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , Коментирай ...

    Razer Marаuder … StarCraft 2 с pro оборудване (GeekTime)

    Снощи Васи ми даде малко Razer периферия за проба и ревю. Едната джвъчка беше Razer Marаuder клавиатура – специалната брандирана за StarCraft 2 клавиатура.

    Снощи до към 01:00 си играх да си оправя машината, за да не ми създава твърде много проблеми, когато седна да играя днес с Marauder-а. От сега да си кажа, че не съм много добър на StarCraft 2, да не кажа че съм много зле. Все пак съм 51-ви в бронзовата лига (мисля, че тя е най-ниската).

    Но това не е ревю за моите SC2 Skills.

    Целта ми, пробвайки Marаuder-а, беше да видя дали мога да подкарам Razer оборудването под Linux. Краткия отговор е НЕ. Дългия отговор е – след борба в опит да намеря драйвери, ровене в настройките не X, бутане на XKBD успях да … накарам клавиатурата да работи така, както преди да почна да ровя. Но все пак нека не забравяме, че Razer правят оборудване за геймъри, а аз за последните две години и почти половина (от както си имам лаптопа) съм играл само Lineage 2 и StarCraft 2. Не по друга причина, а просто защото другите игри не ме влекат.

    А сега за самата клавиатура …

    По-принцип за под Windows има много яки функции – макрота, APM промяна на цвета (APM е Actions Per Minute – колкото по-бързо извършваш действия, толкова по различно свети), triger response – ако се случва нещо някъде, клавиатурата си променя цвета … изобщо благинки за геймърите … за съжаление, благинки които не мога изпитам под Linux.

    Използвах клавиатурата за няколко игри. Удобна е. Самите бутони са разделени на удобно разстояние, хем не са твърде далеч, хем ти позволяват да “внимаваш” какво натискаш – използвах я в няколко игри и за първи път нямах грешки от типа да пусна Evolution chamber (V) вместо Spine crawler (C) или армията ми да спре(S) по средата на битката, вместо да атакува в зададена посока (А). Има много приятен дизайн – като на терминална конзола изкарана от Hiperion II – flag ship-a на Джими.

    Зелената подсветка и осветеността на бутоните позволяват нощна игра, а страничното осветление те вкарва в усещането на самата игра.

    Клавиатурата е много удобна за игра. Бутоните се твърди и добре раздалечени, но честно казано не е удобна за писане – това което прави клавиатурата убийствена за висок и точен APM на StarCraft 2 я прави неудобна за хора, на които им трябва клавиатура за ежедневна работа – писане.

    Ако сте маниак на тема StarCraft 2 и искате периферия, която да ви потопи допълнително в атмосферата на играта – Marauder-а e за вас – едно идеално допълнение на StarCraft 2 wallpaper-a и лепенките по монитора ви (да виждам ги, не се опитвайте да ги криете).

    Дали бих си я взел лично – по-скоро не. Както казах по-горе – не съм геймър. Някак се не се виждам да пиша с тази клавиатура, но ако някога успея да си обособя един компютър само за игри и имам време да го ползвам – разбира се! Това е ебаси маниашката клавиатура.

    Ваш,

    Lucifer

    P.S.: Извинявам се на всички, но съм допуснал правописна грешка на всякъде – то е MARAUDER, не Marouder … надявам се да не ми се сърдите много …

    *за снимката, както си личи благодаря на @strangera.

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , Коментирай ...

    На лов за банки или един блогър търси кредит.

    Ако сте ме следили понеделник и вторник из чуруликър, знаете че се разхождах на лов за банки. За 2 дни посетих 9 банки. И нямам намерение да се разхождам и да търся повече. А защо всъщност се разтърсих – ами трябва ми жилищен ипотечен кредит за закупуване на първо жилище. Да, да … знам голяма стъпка, но аз никога не съм си падал по малките.

    За да имат всички банки обща основа на която да ги разглеждам по-късно, реших да им поставя едно и също условие – искам 50000 EUR. за 30 години, като съм готов да си превеждам заплатата при тях. По този начин всички банки можеха да ми предложат най-доброто което имат според параметрите. И за да имате по-ясна представа за моето кредитно досие – работя в голяма фирма, взимам прилична заплата, нямам не обезпечени кредити и всички стоки на изплащане и кредити съм ги обслужвал на време. Само 3 банки не ми дадоха предложения за 30 години – 2 не можеха, а третата се опита да се съревновава с една от тях …

    Това, което всички сигурно ще ви е интересно и по което ще сравнявам банките е ГПР или Годишен Процент на Разходите (колко процента на година са всички такси и комисионни), Обща сума в края на периода (колко пари ще съм върнал), Месечна вноска и максимална месечна вноска (или колко ще ме одрусат в началото на всяка година за такси и тн.), такса за предварително погасяване (или колко ще ми вземат ако реша да си върна заема по-рано), колко процента от имота покриват и, разбира се, обслужване или как гледаха в банките на мен. Тук ще кажа само, че бях избрал един нормален външен вид – тениска и дънки.

    И така. В понеделник след като Sintia ме смачка на StarCraft и я пратих да ходи да си защитава стажа, тръгнах по една софийска улица по която са наредени офиси на някои от големите банки в България.

    Първа спирка ProCredit Bank

    Като за първа спирка, тук ме светнаха нещо много важно – всяка банка била задължена, освен погасителен план, да ми издаде един формуляр, който го има в “Приложение 4 към чл. 5, ал. 3 от Закона за потребителските кредити”, в който освен основна информация за банката има и всички такси и условия по кредита. Супер! Това прави нещата къде къде по лесни за мен!

    Та в офиса на ProCredit Bank милата дама ме посрещна с усмивка и веднага се зае да ми каже всички условия по техните жилищни кредити. Единственият проблем беше, че нямали 30 годишни кредити, само 25. Няма проблем. Дайте да видим какво ще имам да ви давам през следващите 25 години, ако реша да изтегля пари от вас. Погасителният план беше разпечатан, формулярът по образец също и ми беше обяснено много точно и подробно с ще се сблъскам и какво ще ми струва.

    Ето ви и сухите цифри:

    Срок: 300 месеца

    ГПР: 10.24%

    Обща сума в края на периода: 131 383,72 EUR

    Месечна вноска: 415,31 EUR

    Максимална месечна вноска: 774,25 EUR

    Такса за предварително погасяване: 5% от главницата

    Финансиране: 80% от пазарната стойност

    Тук разбира се имат цяла купчина административни такси, които са отбелязани в погасителния план или са включени в ГПР. Имат изисквания и за сключване на застраховка “Имущество” към тяхната банка, но тя тая застраховка, само на 1 място не искаха да е към тях.

    Колкото до оценката на обслужването – от мен получават:

    4 – добро обслужване

    Втора спирка Първа Инвестиционна Банка

    Следващата банка по пътя ми се оказа Първа Инвестиционна за която бях погледнал в интернет какво предлагат и бях останал прилично впечатлен от предложенията им. Бях прилежно насочен към кредитният им специалист, който се оказа една много симпатична дама. Тя също се зае да ми обяснява кое какво и как се случва като тръгна да искам кредит от там. Обясни ми на дълго и на широко за какво става дума, какви са моите задължения, какви са техните, как варира лихвата при тях. Обясни ми какво друго искат от мен за да ми отпуснат този и този кредит, а именно да си превеждам заплатата към тях (нещо стандартно за всички банки), да си плащам 1 комунална сметка и да си изкарам една кредитна карта с лимит от 1000 EUR, което не е лошо и за което нямам против.

    Сухите цифри за ПИБ са:

    Срок: 360 месеца

    ГПР: 8,90%

    Обща сума в края на периода: 136623,75 EUR

    Месечна вноска: 363,54 EUR

    Такса за предварително погасяване: няма

    Финансиране: 90% от пазарната стойност на имота

    И тук, както и във всички други банки, има цяла серия такси и комисионни, но и те са включени в ГПР. Хубавото на ПИБ е това, че застраховка “Имущество” и “Живот” са за сметка на банката и ти не се мъчиш да плащаш допълнително. Искам да кажа, че останах възхитен от обслужването в ПИБ – наистина умеят да работят с хора, офисът им, поне този който посетих имаше Wi-Fi, абе изобщо приятно беше да работя с тях. От мен получават:

    5 – много добро клиентско обслужване

    Спирка три Postbank

    В Postbank се сблъсках за първи път с намек за не добро обслужване. Служителката, която трябваше да ми предостави исканата от мен информация, се отнасяше с мен все едно съм я откъснал от по-важна работа и чак към средата на разговора, като видя, че съм сериозен и наистина си търся кредит, започна да се държи с мен като с клиент. Това, което не ми хареса, също така е че в PostBank лихвата ти много зависи от различни неща: -0,5% ако си превеждаш заплатата, 0,25% ако си плащаш комунални такси, няколко десети от процента, ако сключиш застраховка “Живот и безработица” … абе ситуацията е “ако искаш”. Сухите цифри този за PostBank са за използване на всички услуги на банката – превод на заплата, електронно банкиране, застраховки … абе всичко, за да ви смъкнат лихвата, ако искате де!

    Срок: 360 месеца

    ГПР: 9,05%

    Обща сума в края на периода: 138382,00 EUR

    Месечна вноска: 339,39 EUR

    Такса за предварително погасяване: 4%

    Финансиране: 85% от пазарната стойност на имота

    PostBank за обслужването от мен получават:

    3,5 – средно към добро отношение към клиента

    Спирка четири Обединена Българска Банка

    ОББ … за тях дори няма да говоря … офиса им, поне този в който отидох приличаше по-скоро на канцелария, кредитният им инспектор или какъвто там се водеше онзи тип, пред когото ме настаниха да седна, искаше да ме разкара максимално бързо. Не ми издаде и погасителен план, както е задължен по закон до колкото разбрах. А формуляра по образец, дори не е подписан и не носи печата на банката. При повторна молба да ми изкара погасителен план, тоя образ ми каза “Ми не мога. Виж в Моите пари или някъде другаде в Интернет”. А сега забелязвам и че във формуляра, който ми е дал липсва ГПР, а да и формуляра е в лева, а не в евро … Изобщо батак работата. Ето ви и сухите цифри:

    Срок: 360 месеца

    ГПР: не пише

    Обща сума в края на периода: 137015,61 EUR

    Месечна вноска: 378,52 EUR

    Такса за предварително погасяване: 5% до третата година, после 3%

    Финансиране: не знам

    За обслужването в “офиса” на ОББ от мен получават:

    2 – лошо обслужване

    Пета спирка Alpha Bank

    Като за последно през този ден (защото после ме чакаха за суши) минах през офиса на Alpha Bank, където ме посрещна усмихнатата управителка на офиса. Само ще вметна, че не ми издаде този формуляр, за който настоявах, за това пък погасителният план, който ми даде е много подробен. Самата жена беше много притеснена от хаоса на бюрото си и се счупи да ми се извинява, докато търсеше някакви статистики в купчинката листи .. някакво такова … саладурско разхвърляно … Самото отношение беше изключително мило и това може би компенсира липсата на професионализъм, която се забеляза. А колкото до сухите цифри:

    Срок: 360 месеца

    ГПР: 8,32%

    Обща сума в края на периода: 130670,29 EUR

    Месечна вноска: 375,54 EUR

    Такса за предварително погасяване: 4%

    Финансиране: 75% от пазарната стойност на имота

    Само да вметна, че тук май не искаха да си превеждам заплатата, но и не предлагаха задължителната застраховка “Имущество”, която на повечето места е включена.

    Alpha Bank за обслужването, получават от мен:

    4 – добро клиентско обслужване

    Шеста спирка Банка ДСК

    Ден втори. Сетих се, че точно до нас има офис на Банка ДСК и реших да ги посетя, за да видя какво ще ми предложат и те. Насочиха ме към кредитния специалист, приятна жена, която усмихнато ми обясни абсолютно всичко. Издаде ми погасителен план и формуляра, според изискванията, дори ме накара да се разпиша, че съм ги получил. Държа се мило и професионално. Дори след като изкара сертификата ми обясни кое, колко и как. Сухите цифри на ДСК са с превод на работна заплата, плащане на 3 комунални услуги или плащане на 2 услуги и използване на ДСК Директ (on-line банкирането им):

    Срок: 360 месеца

    ГПР: 8,01%

    Обща сума в края на периода: 126891,35 EUR

    Месечна вноска: 343,42 EUR

    Такса за предварително погасяване: 3% за първите 3 години, после 0%

    Финансиране: 80% от пазарната стойност на имота

    А ДСК от мен, за обслужването получават:

    5 – много добро клиентско обслужване.

    Спирка седем – Societe Generale Експресбанк

    Краткият ми коментар за тази банка е “УОУ! Ама много УОУ!”.

    Влизайки в офиса на банката, охраната вежливо се осведоми какво ми трябва и ме препрати към кредитния инспектор на клона. Само споменавайки, че искам жилищен кредит, салонния управител, учтива, бизнес дама, стана, дойде при нас, представи се и ме попита дали не искам да разговарям направо с инспектор Жилищно кредитиране, който в момента е в офиса. След като се съгласих, бях запознат със съответния инспектор. Искам само да вметна, че от момента в който стъпих в офиса на банката, до момента в който го напуснах аз бях бизнес партньор или поне такова чувство беше наложено. Нямаше маркетингови трикове, нямаше излишни думи или хвалебствия. Всичко ми беше обяснено точно, с цифри. Не ми обясняваха като на идиот, но и когато поисках повече информация по едно или друго условие, ми беше предоставяна. Тъй като банката има договор с фирмата в която работя, ми бяха представени префернциални условия, които никоя друга банка не може да надмине. SG Експресбанк нямат 30 годишни кредити само 20. Като префернциален клиент не дължа такса за управление и повечето от таксите ми са на половин цена. Единственото нещо, което не включва предложението беше застраховка “Имущество”, която мога да си направя където си искам, но ако реша при тях … ами на 50%. А да … и застраховката ми “Живот” е за сметка на банката.

    Срок: 240 месеца

    ГПР: 7,2%

    Обща сума в края на периода: 92586,79 EUR

    Месечна вноска: 383,76 EUR

    Такса за предварително погасяване: 2%

    Финансиране: 80% от пазарната стойност на имота

    Инспектора отиде и стъпка на пред, нещо която никоя друга банка не се сети да направи – даде ми пълният набор документи, който ще ми трябва, както от работа, така и за жилището. Самата банка работи с точно определени оценители и нотариуси, но честно казано при такива условия не ме интересува, дори да са сина и дъщерята на собственика на банката. От мен SGЕкспресбанк получават:

    6 – отлично клиентско обслужване.

    Седма спирка Allianz

    Следващата спирка от разходката ми мина през Allianz. Бяха ми казали да погледна те какво предлагат. Първо се сблъсках с офиса им. Задушно, жегаво и отново приличащо на някаква канцелария, а не на офис на банка. После се сблъсках с мила, но не особено в час девойка, която започвана да се опитва да ми разкаже за кредита, но се затрудни и извика някакъв свой шеф. И тук имах чувството, че се опитват да ме претупат на бързо, за да могат да обслужат следващия досадник. Съжалявам, но аз не харесвам да работя така. Сухите цифри за Allianz:

    Срок: 360 месеца

    ГПР: 8,74%

    Обща сума в края на периода: 134917,38 EUR

    Месечна вноска: 380,07 EUR

    Такса за предварително погасяване: 5%

    Финансиране: 70% от пазарната стойност на имота

    А колкото до обслужването, за съжаление от мен получават:

    3 – средно клиентско обслужване.

    Спирка девет – Piraeus Bank

    Преди около 2 седмици си преместих сметките в тази банка. Бях чул хубави неща за нея и не останах разочарован, честно казано. Обслужването в клина беше на ниво, за това и отидох да видя там какво ще ми предложат по моя казус. Служителките в клона ме посрещнаха, както винаги с усмивка, разменихме по няколко думи за това какво ме води и какво ми трябва, при което ме насочиха към управителя на клона … който беше меко казано груб и ако не беше доброто отношение на служителките му, щях да си закрия сметките и да си намеря друга банка! Държа се грубо и неучтиво. Получих точно 15 минути от свръх ценното му време и никаква помощ или обяснение. Офертата на банката е:

    Срок: 240 месеца

    ГПР: 8,6844%

    Обща сума в края на периода: 102428,68 EUR

    Месечна вноска: 414,43 EUR

    Такса за предварително погасяване: 4%

    Финансиране: 70% от пазарната стойност на имота

    Това, което наистина ме възмути е че поиска да види каква е най-добрата оферта която съм получил. В никоя друга банка дори не ме попитаха. Но тъй като знам, че не може да я бие, за това му я натрих … банка Piraeus получават от мен

    5 – много добро клиентско обслужване, за служителките и

    2 – лошо клиентско обслужване за шефа им.

    ***

    Това бяха 2 дни обикаляне по банки и събиране на оферти. За мен бяха ползотворни, а ги описвам и за вас. Току виж съм помогнал на някого.

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , Коментирай ...

    Блогър на 4 годинки … или честит рожден ден на мен!

    Днес преди 4 години аз станах блогър.

    Преди 4 години, в един незнаен следобед на една предна работа, с излишък от време и недостиг на ресурси, реших да си направя блог. Всъщност идеята ми дойде случайно – всъщност търсех часовник за някакъв проект за web страница и случайно попаднах на някакъв flash часовник, за който имаше embed код на bloger.com. Тогава и реших да си направя блог.

    Thoughts of an Idiot …

    Малко парченце виртуална земя, в което пишех за себе си, тъй като никой не ме четеше … защото не знаех как да се рекламирам, а и нямах никакво желание. То и сега в повечето случаи пиша за себе си, но имам редовна група читатели.

    Как се променя мирогледа на човек за 4 години. От просто начин да убия няколко минути, блога ми се превърна в неизменна част от живота ми. От просто място, където да излагам мисли и чувства, в един своеобразен портрет – място където показвам себе си. Място където новите хора с които се запознавам, могат да погледнат, да прочетат и сами да решат дали харесват комуникацията с мен или не.

    Вече възприемам блога си, като част от мен, като моята арена, моята платформа, от която да запозная всеки който го интересува с мнението си, с начина си на мислене. Тук съм разкрил части от себе си, опитал съм се да представя нещата които ми харесват и то по начин който да е достъпен и приятен за публиката …

    Много се чудих какво да ви подаря, на вас, читателите ми за четвъртия ми рожден ден като блогър, но последните няколко месеца бяха леко откачени. Чудих се между втора част на поредицата “Извратеност for Dummies”, някакъв сет снимки и още няколко идеи, но честно казано не ми остана време …

    За това искам да ви подаря по едно голямо Благодаря, за това че ме четете …

    Не се притеснявайте, всеки един от предложените проекти, ще бъде реализиран. Следващата част от поредицата се пише и в нея този път няма да обяснявам основните неща, а по-скоро практични съвети, за всеки който иска да изпобва нещо такова в “домашни” условия – как да си изберем въжета, как да променим обикновени домакински уреди в играчки и как да почистим и скрием следите от “престъплението” …

    А колкото до сета от снимки – ще започвам преговори за направата на специална колекция от снимки на тема BDSM, които да бъдат специално за вас.

    О … и ако някой иска поща от типа neshtoSi@anavaro.com или WordPress инсталация от вида neshtoSi.anavaro.com – свиркайте, за мен ще е удоволствие …

     

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
    Под тагове: , , , , 7 коментара

    Свети Валентин … или един друг поглед върху комерсиализацията.

    Тъй като явно днес е тематично, смятам да ви представя една малко по-различна гледна точка към Свети Валентин – един от най-комерсиалните празници в световния календар.

    Комерсиален е нали? И наистина не е съвсем Български, да не кажа изобщо?

    Поредния празник, чиято единствена цел е да ви накара да харчите, нали?

    Захаросан и подсладен …

    Но, когато махнете всичко това, какво остава?

    Аз не съм от хората, които имат нужда от специален ден, за да кажат на специалният човек в живота си, че го обичат. Напротив. Не мисля, че това ме прави слаб или уязвим, но много хора няма да се съгласят с мен.

    А Свети Валентин, махайки всички покрити с шоколад заврънтулки и пухкави червени сърчица, е точно такъв, социално и обществено насърчаван дори, специален момент. Един ден в който можеш спокойно да кажеш, на специалния си човек, че го обичаш.

    Както казах, аз не вярвам в нуждата от специален повод. Напротив, мисля че тези 2 думи трябва да се казват възможно най-често, и дори още по-важно – да се доказват ежедневно, дори ежечасно – било то с нежно докосване, било то с гушване или целувка, с един нежен момент на човешки контакт който да пренася едно единствено послание – Обичам те!

    Много от вас се противят на Свети Валентин, по една или друга причина, но си мисля, че причината този празник да стане толкова световно популярен е точно тази – едно извинение да кажем “Обичам те!” без да излезем слаби. Един ден в който да си нежен не е “мекушаво”, да обичаш не е “загубеняшко” и най-вече – няма да изглеждаш като пълен идиот, ако кажеш “Обичам те!”.

    Може да плюете празника, че е претрупан, нагласен, безвкусен и комерсиален, но не забравяйте, че преди всичко друго е перфектното оправдание. Може да е тотално експлоатиран, но може би това му е целта …

    Възползвайте се!

    Ваш,

    Lucifer

    P.S.: И за да не съм голословен и специално за едно момиче:

    Обичам те, кучко проклета! Обичам те, коте! Просто си те обичам!

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , Коментирай ...

    Дилемата на Авраам …

    Не съм теолог, дори не съм вярващ, но седнах да чета отново Хиперион на Дан Симънс и стигнах до разказа на Сол Уайнтроб за Рейчъл/Монита и това отново ме накара да се замисля над Авраамовия въпрос.

    От сега си казвам, че това е просто гимнастика за логиката и морала. По-скоро за моята логика. Пак казвам, че дори не съм вярващ, просто обичам да си играя с такива постановки.


    За какво става дума в думи прости:

    Една нощ Господ се явява на Авраам, бащата на народите, и му заповядва да вземе любимия си син и да го принесе в жертва в Негово име. И Авраам взел сина си и отишъл където му показал Господ и се подготвил. В последната  секунда Господ спрял ръката му.


    За да мога да развия въпроса и за да разсъждавам по него, ще допусна следните неща:

    1. Има Господ.

    2. Господ е всесилен, всеможещ и всезнаещ.

    3. Библията отразява думите Господни.


    Допускам тези неща, защото те са необходими дори за началото на разглеждане на дилемата Авраамова.

    Битие 22:2

    И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река.

    Битие 22:3

    На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

    Битие 22:9

    А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

    Битие 22:10

    И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

    Битие 22:12

    И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.


    В няколко предни поста бях говорил за вярата и религията … сега няма да обсъждам този проблем – както съм казвал и преди: Нямам нищо против вярата, но имам много против религията …

    Този така наречен проблем ме накара да се замисля за това що за Бог проповядва Библията. Що за всемислостив господ ще поиска от бащата да принесе сина си в жертва и що за всезнаещо божество ще иска това само за доказателство …

    Вярно е, че човек е надарен със свободната си воля, но нима църквата не ни кара да вярваме, че Господ е всезнаещ и всеможещ? Тогава, знаейки всичко, защо му е да принуждава Авраам да извърши приношението. Тук идва момента в който правоверните християни ще се заядат с мен, че видиш ли ангела небесен го спира. Но всъщност не е така. Авраам извършва убийството. Извършва го в сърцето и душата си, пожелава смъртта на сина си, за да угоди на един кръвожаден бог, искащ покорство. Това, че в последния миг Господ го спира, не променя очевидното – Авраам убива сина си. Убива го, приемайки да извърши приношението в името господне. Това, че физически не отнема живота на любимия си син не е нищо повече от късмет – все едно ножа да се счупи …

    Искам да разбера един бог, който проповядва мир и живот между хората, един бог, който свещените му книги твърдят, че е създал целия живот, но въпреки това заставя един баща да отнеме живота на любимия си син. Не мога да разбера което и да е създание, което се твърди, че е интелигентно и има морал, да застави един родител да избира между родителската обич и любовта към себе си …

    Морално (според моя морал де) намерението вложено в това действие е равносилно на извършване на това действие. Само, човек който е правил трудни избори може да ме разбере. Тук един баща избира да пожертва детето си за да задоволи егоцентричния глад за възхвала на едно божество … и той го извършва … въпреки, че физически не отнема живота на сина си, бащата е наясно, че живота в ръцете му е пожертван. Намерението, в този случай, е равен на действие. Не мога да разбера, как Господ, описан в библията може да допусне такова нещо.

    Дилемата на Авраам всъщност може да се сведе до много прост въпрос – Вяра в Бога или любов към Човека. И мисля, че Авраам, бащата на народите губи този малък тест. Мисля, че ако всички бяхме като Авраам, то божественият експеримент наречен Човек, щеше да се е мноого отдавна …

    Добре, че явно и Господ допуска грешки.

    Ваш,

    Lucifer

    P.S: Готов съм да водя спор по-този въпрос с всеки който желае да ме обори, но моля ви, преди да се заядете с мен – разберете какво казвам.

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , , 24 коментара

    Идеята vs. Вярата vs. Познанието… или защо имаме нужда и от трите …

    Вчера Леонора в поста си за идеята засегна много интересен въпрос и и обещах подобаващ отговор в цял пост. Вчера след, като завърших поста от серията “Извратеност for Dummies” нямах никакво желание да пиша, за това с малко забавяне ще отговоря сега …

    Искам още тук, преди да започна да направя едно много важно уточнение – когато говоря за вяра не визирам религия, било тя християнска, мюсюлманска, хиндуистка или каквато там решите. Не, никога не бъркам вярата с религия и религията с вяра … може да имат допирни точки, но нямат нищо общо.

    Още вчера в Skype на авторката казах, че поне според мен гледа грешно на нещата – не мисля, че вярата и идеята могат да се противопоставят едно на друго … както и знанието и вярата … според мен това са трите елемента, които отделят мислещия човек. Нека отново отбележа, че не става дума за вярата в божество или сила. Не говоря за сляпата вяра, която замъглява и дори пренебрегва знанието и идеята, говоря за вярата които ги допълва. Говоря за триединение (нека го съпоставя с триединния християнски бог) на необходимите елементи за едно общо цяло. За една завършена, взаимно свързана система от части, които работят заедно за да дадат  много на хората.

    Самостоятелното познание, такова е безсмислено. Самостоятелното познание на всички факти не е нищо повече от безкрайно море от данни, нищо не значещи и не свързани един със друг факти. Познанието, ако не е подкрепено от идеята и от вярата е чистото доказателство за напразни усилия, които не биха донесли нищо друго, освен самите себе си. Познанието без идея може да донесе само още познание и да се затвори в един порочен кръг без изход и без възможност за развитие.  Цикъл носещ едно голямо нищо, въпреки всичко което правим …

    Идеята, самостоятелно поставена пред света, без дрехите на познанието и без зашитата на вярата в нея, също е безсмислена и често ненужна. Идеята е нещо хубаво, но трябва да имаш познанието за да я осъществиш и вярата, която да подкрепя това осъществяване, защото ако нямаме вяра в това, което правим, то не виждаме и смисъл да го правим. Не виждаме смисъл да поддържаме идеята жива и да трупаме познанието необходимо за да я превърнем в реалност.

    А самостоятелната вяра? Нима не е нещо нужно? Нима вярата не ни въздига? Не. Самостоятелната вяра е слепота. Проказа, разяждаща мислещото съзнание. Вярата въздигната във върховна добродетел, над познанието и идеята, е обричане на сиво съществуване …

    Да аз имам идеи. Да аз имам познание. Да аз имам вяра.

    Но нямам безгранична вяра. Имам вяра в собствените си способност да постигна идеите си, чрез познанието си. Вярвам, че мога!

    Знанието може да ви даде много добро предположение за това дали слънцето ще изгрее.

    Идеята да ви даде идея какво правите с деня си.

    Вярата да ви подкрепя докато вървите през този ден.

    Но само, ако и трите са части от мен, от начина ми на мислене, от това което съм!

    Единственото нещо в което вярвам, е че мога!

    Единственото сигурно за мен нещо, е че ще направя каквото трябва!

    А идеята? Идея за това какво трябва винаги ще имам …

    ***

    Надявам се леко разхвърляните ми мисли да са ви станали ясни … Чакам коментари … винаги с детинско забавление се наслаждавам на диалози на теми, като тази …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , , 2 коментара

    Що за подчинена … или какво си търся

    По повод темата в любимия ми f-bg относно що за подчинени си търсим ние доминиращите, реших да пусна отговора и тук.

    Нека условно приемем, че това пълничко мое телце се обитава от 2 напълно различни съзнания (малко много повече са, но нека не даваме храна на сите психиатри) с 2 различни типа желания.

    Едното е лесно. Животното в мен. Чистия и неповторим садизъм, за който всяко нещо е игра. Онази част от мене, която разсъблича жените покрай мен с поглед и кара фантазията ми да рисува интересни картинки свързани с насилие, и много рядко с доброволното участие на разсъблечените вече с поглед “жертви”. Тази част е лесна – дай и хубави цици, стегнат задник, голям толеранс към болка и стой и гледай как се забавлява. Тук няма спор. Обичам си животното вътре в мен и от време на време го пускам да “потичка” на свобода, но това става за много кратко по време на играта.

    Другата страна от мен, обаче е много по трудно задоволима. Тя е придирчива. Избирателна. И не по-малко лоша от чисто животинската. Това което търся за да завладея, защото не става дума вече за подчинение, е характер достатъчно силен за да може да се справи с всичко с което го сблъска съдбата, но и имащ едновременно с това нужда от закрила. Ум, дух, интелект, тяло … една съвършена амалгама от всичко това, която да заслужава всичко усилия, които бих положил за да я покоря.

    Това е подчинената за мен … знам ли, ако мога да изпадна в леко лирическо отклонение:
    Не търся човек, когото да водя през живота. Не търся и човек когото да следвам. А търся човек с когото да вървим заедно и когото да подкрепям, защото това е доминацията като цяло, поне за мен – подкрепа на човека когото си избрал и който те е избрал …

    През всичките тези години, през които се занимавам с BDSM и през които секса и интимността като цяло са част от живота ми, до момента съм срещнал само 2 жени, които да заслужат това за което говоря. Да заслужат … знам ли … успокоението, че имат една доминираща константа в живота им.

    И какво все пак е доминацията? Да водиш? Да заповядваш? Не.

    Доминацията над някого е да го подкрепяш и да го учиш. Да взимаш от него не повече от колкото си му дал. Да се грижиш. Защото доминиращия трябва да е преди всичко защитник и учител на подчинения, който му се е доверил.

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.13_1145]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , 1 коментар